Джон Вердън - Намисли си число

— Казах неволна следа, такава, която не е възнамерявал да остави. Всички тези неща явно са оставени с някаква цел.

Младият мъж сви рамене, като че тези думи бяха излишен и неразбираем за него софизъм.

— Улика номер седем е разделена на подкатегории — продължи безполовата сержант Уиг (безполова, но може би не без сексапил, заключи Гърни, който бе забелязал интересните очи и красиво оформените й устни). — Улика номер седем включва съобщенията, получени от жертвата, които вероятно имат отношение към престъплението, включително бележката, открита върху тялото.

— Направил съм копия на всичките — обяви Родригес. — Ще ви ги раздам в подходящ момент.

Клайн пък зададе нов въпрос на Уиг:

— За какво проверявате съобщенията?

— Пръстови отпечатъци, вдлъбнатини по хартията…

— Като следи от написаното, останали върху долната страница на бележник?

— Правилно. Ще направим и тест за разпознаване на мастилото от написаните на ръка бележки и на принтера от писмото, написано на компютър — това е последното, получено преди убийството.

— Освен това експертите ни проучват почерка, речника и синтаксиса му — намеси се Хардуик, — а ще получим и анализ на звуковите вълни от телефонния разговор, записан от жертвата. Уиг вече му хвърли един поглед предварително, така че ще се запознаем с доклада днес.

— Ще проверим и обувките, които бяха открити днес, в момента, в който стигнат в лабораторията. Това е засега — заключи Уиг и натисна някакъв клавиш на компютъра си. — Някакви въпроси?

— Аз имам един — заяви Родригес. — Понеже споменахме, че уликите ще се опишат според значението си, се зачудих защо поставяш на първо място градинския стол.

— Просто предчувствие, сър. Няма да имаме представа как точно ще паснат парчетата от пъзела, преди това да се случи в действителност. А в този момент е невъзможно да се каже кое парче…

— Само че все пак сложи на първо място градинския стол — прекъсна я Родригес. — Защо?

— Стори ми се, че илюстрира добре най-удивителната характеристика на този случай.

— Какво значи това?

— Планирането — меко му обясни Уиг.

Гърни си помисли, че тя владее изкуството да отговаря на разпита на капитана, все едно отговаря на серия обективни въпроси, които са написани на хартия и не предават презрителното изражение на лицето и обидната интонация. У нея сякаш напълно липсваше емоционалната обвързаност, сякаш бе имунизирана срещу дребните провокации. Интересно беше за наблюдение и приковаваше вниманието на хората. Гърни забеляза, че всички на масата, с изключение на Родригес, несъзнателно са се привели напред.

— Не просто планирането — продължи тя, — но и колко е странно то. Това да донесеш градински стол на сцена на убийство. Да изпушиш седем цигари, без да ги докоснеш с пръстите или устните си. Да счупиш бутилка, да я измиеш и да я вземеш със себе си, за да намушкаш с нея мъртвото тяло. Да не споменаваме за невъзможните следи от стъпки и как извършителят е изчезнал от гората. Все едно е някакъв гениален наемен убиец. И не просто градински стол, а такъв с подменени половината ленти от седалката и облегалката. Защо? Защото е искал целият да е бял? Защото би се забелязвал по-малко на фона на снега? Или би се забелязвал по-малко на фона на белия бояджийски костюм от Тайвек, който може би е бил облякъл? Обаче ако да е невидим е било толкова важно, защо ще седи на въпросния стол, при това — пушейки? Не знам причината, но не бих се учудила, ако столът се окаже ключът за разгадаване на цялата мистерия.

Родригес поклати глава.

— Ключът за разкриване на престъплението ще бъдат дисциплината на полицията, следването на правилата за действие и комуникацията.

— Залагам на градинския стол — прошепна Хардуик и намигна на Уиг.

Коментарът моментално предизвика реакция на лицето на капитана, но преди той да успее да каже нещо, вратата на залата се отвори и вътре влезе мъж, понесъл блестящ компютърен диск.

— Какво става? — сопна му се Родригес.

— Наредихте ми веднага да ви донеса резултатите от проверката за пръстови отпечатъци, ако се намерят такива, сър.

— И?

— Ами открихме — обясни човекът и вдигна диска. — Най-добре е да ги погледнете. Може би сержант Уиг ще… — и неуверено поднесе диска към лаптопа й.

Тя го постави на място и натисна няколко клавиша.

— Интересно — каза само.

— Прековски, би ли ми казал, ако обичаш, какво има?

— Креповски, сър.

— Моля?

— Казвам се Креповски.