Джон Вердън - Намисли си число

Устните на последния потрепнаха.

— Ако това е всичко, което можете да ни съобщите към момента, докторе, няма да ви задържаме повече. Ще получа писмения ви доклад не по-късно от седмица, броено от днес, нали?

— Мисля, че точно това казах. — Трешър вдигна издутото си куфарче от масата, кимна на окръжния прокурор с тънка усмивка и излезе от стаята.

— Току-що се отървахме от един патологичен проблем — заяви Родригес и огледа масата да види кой е оценил остроумието му.

Никой друг, освен двамата близнаци Круз явно не считаше за особено духовито да наречеш по този начин един патолог. Клайн прекъсна мълчанието с молба към Хардуик да продължи с описанието на местопрестъплението, което бе прекъснал при пристигането на съдебния лекар.

— Точно това мислех да направя, Шеридън! — заприглася му Родригес. — Хардуик, продължавай оттам, където спря — и се придържай към основните факти!

Предупреждението внушаваше, че по принцип това не е характерно за Хардуик. Гърни отбеляза предсказуемостта на различния тип отношение на капитана — враждебно към Хардуик, подмазваческо към Клайн, надуто като цяло.

Хардуик започна да говори забързано:

— Най-явната следа от убиеца бяха отпечатъците от стъпки, влизащи откъм предната порта на имота, продължаващи през паркинга покрай задната част на плевнята, където спираха при един градински стол…

— В снега? — учуди се Клайн.

— Правилно. Цигарени фасове бяха открити на земята пред стола.

— Седем — обади се червенокосата с лаптопа.

— Седем на брой — съгласи се Хардуик. — Стъпките продължаваха от стола…

— Извинете, детектив, но обичайно ли е за семейство Мелъри да държат градински стол навън на снега? — попита отново Клайн.

— Не, сър. Явно убиецът е донесъл стола със себе си.

— Донесъл го е със себе си?

Хардуик сви рамене.

Клайн поклати глава:

— Извинете ме, че ви прекъснах. Продължавайте, моля.

— Няма за какво да се извиняваш, Шеридън. Питай го за каквото си поискаш. Много от тези неща нямат никакъв смисъл и според мен — намеси се Родригес с поглед, който говореше, че не вижда смисъл и от Хардуик.

— Следите отиваха от стола до мястото на срещата с жертвата…

— Имате предвид мястото, където е убит Мелъри, нали така? — обади се Клайн.

— Да, сър. А оттам продължаваха през една пролука в плета към ливадата, пресичаха ливадата и навлизаха в гората, където накрая приключваха — на около осемстотин метра от къщата.

— Какво имате предвид под „приключваха“?

— Спираха. Не продължаваха нататък. Има една малка площ, където земята е утъпкана, като че лицето е останало там за известно време. Но повече стъпки няма, нито такива, които да се приближават, нито които да се отдалечават от мястото. Както чухте преди малко, обувките, оставили тези отпечатъци, са открити закачени на едно дърво в близост до края на следата; но няма никакъв белег или дори намек какво се е случило с онзи, който ги е носил.

Гърни наблюдаваше лицето на Клайн и видя смесицата от смайване и объркване, която го бе обзела заради неспособността му да види възможен отговор на загадката. Хардуик отвори уста, за да довърши разказа си, обаче червенокосата го прекъсна с тихия си, без определена модулация глас, който можеше да принадлежи с еднакъв успех и на мъж, и на жена:

— Към този момент трябва да кажем, че нарезите на подметките на тези обувки са съвместими с отпечатъците в снега. Дали в действителност те са ги оставили, ще бъде установено тепърва в лабораторията.

— Можете ли да се изкажете толкова категорично по отношение на отпечатъци в сняг? — поинтересува се Клайн.

— О, да — отговори му тя, проявявайки ентусиазъм за пръв път. — Отпечатъците в сняг са най-добрите. Когато снегът се слегне, той може да улови и най-фините детайли и да ги направи видими и с просто око. Никога не извършвайте убийство в снега.

— Ще го запомня — увери я Клайн. — Извинявам се за прекъсването, детектив. Моля, продължете.

— Вероятно сега е подходящ момент да започнем с изброяването на уликите, събрани досега. Ако вие нямате нищо против, капитане, разбира се.

На Гърни отново му направи впечатление фината подигравка, която трябваше да минава за проява на уважение.

— Приветствам всички неоспорими факти — даде разрешението си Родригес.

— Само да отворя файла — помоли червенокосата и натисна няколко клавиша. — В някакъв определен ред ли ги искате?

— Какво мислиш за подреждане според важността им?