Джон Вердън - Намисли си число

На масата настъпи гробно мълчание, придружено от много озадачени и заинтригувани погледи. Родригес събра връхчетата на пръстите си, но не ги допря до устните си — жестът му достатъчно красноречиво показваше учудването му. Той бе първият, който проговори.

— Застрелян, а?

— Застрелян — потвърди Трешър с насладата на човек, който обича да открива неочакваното.

Родригес се втренчи обвинително в Хардуик.

— Как така никой от свидетелите ти не е чул изстрела? Каза ми, че в имението има поне двайсет гости, а — като се замисля — как така съпругата му не е чула да се стреля?

— Чула е.

— Моля?! Откога го знаеш? Защо не ми каза?

— Чула го е, но не е знаела, че го е чула — загадъчно отговори Хардуик. — Каза, че е чула нещо, подобно на приглушено плясване с длани. Значението на този звук й е убягнало по това време, а на мен ми хрумна едва току-що.

— Приглушено? — невярващо запита Родригес. — Да не искаш да ми кажеш, че жертвата е застреляна със заглушител?

Вниманието на Шеридън Клайн моментално бе привлечено.

— Това го обяснява! — извика Трешър.

— Обяснява какво? — попитаха едновременно Родригес и Хардуик.

Очите на Трешър проблеснаха триумфално.

— Следите от гъши пух в раната.

— А също и в кръвните проби от мястото около тялото. — Гласът на червенокосата беше точно толкова неопределен, колкото и костюмът й.

Трешър кимна.

— Естествено, че ще бъде и там.

— Всичко това е изключително вълнуващо — прекъсна ги Клайн. — Но дали някой от вас, които разбирате, няма да спре за малко и да ми обясни за какво става въпрос?

— Гъши пух! — избумтя гласът на Трешър толкова силно, сякаш подозираше, че Клайн има проблеми със слуха.

Изражението на приятелско, сърдечно и съвсем леко объркване на Клайн започна да се вледенява. Хардуик се усети и проговори, почти на себе си:

— Това, че изстрелът се е чул толкова приглушено, съчетано с наличието на гъши пух, подсказва как е бил постигнат ефектът. Ролята на заглушител е изиграла някаква ватирана материя, нещо от типа на яке за ски или пък шуба, увита около дулото.

— Искаш да кажеш, че човек може да заглуши пистолет просто като го постави в яке за ски?

— Не точно. Просто казвам, че ако увия няколко пъти около оръжието и особено около дулото нещо с достатъчно дебела подплата, е възможно изстрелът да прозвучи толкова тихо, сякаш някой е плеснал с ръце. Човек може да чуе именно подобен звук от вътрешността на добре изолирана къща със затворени прозорци.

Обяснението явно задоволи всички, освен Родригес.

— Искам да видя резултатите от някои тестове, преди да повярвам на това.

— Не мислите, че е било истински заглушител, така ли?

— Би могло — отговори Трешър, — но тогава всички тези микроскопични частички перушина ще трябва да се обяснят по някакъв друг начин.

— Тоест — извършителят застрелва жертвата от упор…

— Не от упор — прекъсна го Трешър. — „От упор“ предполага контакт между дулото и жертвата, а няма доказателства за такова нещо.

— От какво разстояние в такъв случай?

— Трудно е да се каже. Има няколко отделни изгаряния от барут по врата, което означава, че изстрелът е дошъл от най-много метър и половина. Същевременно не са достатъчно на брой, за да се определи точно. Пистолетът може да е бил дори и по-наблизо, а изгарянията да са по-малко заради материята, обвита около дулото.

— Доколкото схващам, не сте открили куршум. — Родригес насочи неодобрението си към някаква точка във въздуха между Трешър и Хардуик.

Челюстта на Гърни се стегна. Случвало се бе да работи за хора като Родригес — мъже, които бъркаха манията си да контролират всичко с умения на водач и отрицателното си отношение с решителност и реализъм.

Трешър реагира първи:

— Куршумът не е уцелил гръбнака. По самия врат няма кой знае колко плът, която да го спре. Имаме входна и изходна рана — между другото, нито една от тях не бе лесна за откриване, като се има предвид колко е увредена тъканта от последвалите пробождания.

Ако си търсеше комплименти, вероятността да ги намери тук клонеше от никаква към нулева, реши Гърни.

Родригес отклони изпитателния си поглед към Хардуик, чийто тон почти — но не съвсем — отново изразяваше неподчинение.

— Не сме търсили куршум. Нямахме причини да го правим.

— Е, сега имате.

— Чудесно казано, сър! — възкликна Хардуик с едва доловима подигравка. Той извади мобилния си телефон и набра някакъв номер, като междувременно се отдалечи от масата. Независимо от снишения му глас стана ясно, че разговаря с някой от полицаите, намиращи се на местопрестъплението, и издава заповед за претърсване. „Да се намери куршумът е от първостепенно значение.“ А когато се върна край масата, Клайн го запита има ли въобще вероятност да се открие куршум, изстрелян на открито.