Джон Вердън - Намисли си число

— Хората са навън с патрулките, а някои обикалят да разпитват из квартала. Искате ли да ги повикаме?

Решението го затрудни повече, отколкото би трябвало. Накрая все пак каза:

— Да, извикай ги.

— Добре — отсече тя и излезе от стаята.

Големият Томи изследваше с подчертана неприязън щетите по главата на Дърмот. Бутилката от „Четири рози“ се бе сгушила на възглавницата между него и старицата, чиято перука се бе килнала и закриваше половината от лицето й. Докато се взираше в етикета на уискито, Гърни най-сетне схвана отговора, който му бе убягнал по-рано. Спомни си думите на Брус Уелстоун. Според него Дърмот (наричан още „господин Сцила“) твърдял, че е видял четири розовогърди черешарки . Освен това натъртил на броя им — четири . Сега си „преведе“ четири розовогърди черешарки . Четири рози! Това определено бе послание, също както и регистрацията под имената „господин и госпожа Сцила“. Още една малка танцова стъпка, с която Грегъри Дърмот показваше колко е умен и колко му е лесно да си играе с тъпите зли ченгета. Хванете ме, ако можете!

Минута по-късно мрачната, но ефективна Пат се появи отново.

— Линейката пътува насам. Обадих се на колите да се връщат. Обиколката от врата на врата също е отменена. — Тя студено се загледа към леглото.

Възрастната жена от време на време издаваше особени звуци, нещо средно между ридание на оплаквачка и тананикане. Дърмот лежеше смъртно бял и неподвижен.

— Сигурни ли сте, че е жив — запита тя, макар очевидно да не бе загрижена за състоянието му.

— Нямам представа — отвърна Нардо. — Може би трябва да провериш.

Със свити устни тя потърси пулс на врата му.

— Ъхъ, жив е. На нея какво й има?

— Това е жената на Джими Спинкс. Чувала ли си за Джими Спинкс?

Тя поклати глава отрицателно.

— Кой е Джими Спинкс?

За миг той се замисли, после каза:

— Забрави. Няма значение.

Тя сви рамене, като че ли да забравяш разни неща си бе естествена част от работата.

Нардо си пое няколко дълбоки глътки въздух.

— Искам с Томи да се качите горе и да обезопасите мястото. Сега, след като знаем, че именно тоя нещастник е избил всички, ония от съдебна медицина ще трябва да се върнат и да претърсят къщата наново, при това с най-ситното сито.

Тя и Томи си размениха притеснени погледи, но излязоха от стаята, без да спорят. Когато Томи мина покрай Гърни, му сподели нехайно, като че коментираше пърхот, случайно попаднал там:

— От главата ти стърчи парче стъкло.

Нардо изчака, докато стъпките им отзвучаха нагоре по стълбите и се чу затварянето на вратата към мазето. После нареди:

— Отдръпни се от леглото! — Гласът му беше малко рязък.

Гърни знаеше, че всъщност му казва да се отдръпне от оръжията. Револверът на Дърмот и малкият пистолет на Нардо, както и масивната бутилка все още бяха на леглото. Подчини се без възражения.

— Добре — каза Нардо. Явно се контролираше с голямо усилие. — Давам ти шанс да обясниш.

— Имаш ли нещо против да седна?

— Не ме интересува, дори да застанеш на глава, да го вземат мътните! Говори! Веднага!

Гърни седна на стола до разбитата лампа.

— Канеше се да те застреля. Деляха те две секунди от изстрел в гърлото. А може би в сърцето или в главата. Имаше само един начин да го спра.

— Не му каза да спре. Каза му да ме застреля! — Юмруците на Нардо бяха стиснати толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели.

— Но не го направи, нали?

— Само че ти му каза да направи точно това!

— Защото това беше единственият начин да го спра.

— Единственият начин… Ти да не си се побъркал, по дяволите?! — Нардо го гледаше като бойно куче, което чака само да му махнат веригата, за да нападне.

— Факт е, че си жив.

— Да не искаш да ме убедиш, че съм жив, защото му каза да ме убие? Какви са тия ненормални простотии?!

— Мога да обясня. За серийните убийци всичко опира до контрола. Пълен контрол, абсолютна власт. За лудия Грегъри това означава да контролира не само настоящето и бъдещето, но и миналото. Искаше от теб да разиграеш сцената, която се е случила тук преди двайсет и четири години, но с една основна разлика. Тогава, преди години, малкият Грегъри не бил в състояние да попречи на баща си да пререже гърлото на майка му. Тя никога не се възстановила — нито пък той. Вече порасналият Грегъри искаше да върне лентата назад и да я пусне отначало, така че да успее да я промени. Искаше да повториш всичко, сторено от баща му, до момента, в който е вдигнал онази бутилка. Тогава щеше да те убие — да се отърве от ужасния пияница, да спаси майка си. Именно това е причината и за всички останали убийства — опити да контролира и убие Джими Спинкс, като контролира и убива други пияници.