На вратата на спалнята се постара да се отърси от това чувство и да разгадае изражението на неудобство върху лицето на Дърмот. Мъжът погледна покрай него надолу към стълбите.
— Тръгна ли си лейтенант Нардо?
— Не, долу е. Какво мога да направя за вас?
— Чух шум от двигатели. Отдалечаваха се — обвинително заяви Дърмот.
— Не отиват далеч.
Дърмот кимна, но не изглеждаше удовлетворен. Очевидно имаше нещо предвид, но не бързаше да сподели какво точно. Гърни се възползва от възможността да получи още някои отговори:
— Господин Дърмот, с какво си изкарвате прехраната?
— Моля? — прозвуча едновременно объркан и раздразнен.
— Какво точно представлява работата ви?
— Работата ми ли? Сигурността. Мисля, че вече водихме този разговор.
— Беше доста общ — усмихна се Гърни. — Не бихте ли ми дали някои подробности?
Изразителната въздишка на Дърмот предполагаше, че смята молбата за дразнеща загуба на време.
— Вижте какво — каза той, — трябва да седна. — Върна се до креслото си, седна в него и неспокойно започна да се намества. — Какви подробности?
— Името на компанията ви е „Системи за сигурност ГД“. Каква точно „сигурност“ осигуряват тези „системи“ — и за кого?
След още една дълбока въздишка, той отвърна:
— Помагам на фирмите да защитават поверителна информация.
— И под каква форма им помагате?
— Приложения за защита на база данни, специализиран защитен софтуер и хардуер, протоколи за ограничен достъп, системи за потвърждение на самоличност — това покрива повечето от проектите, които изпълняваме.
— „Ние“?
— Моля?
— Споменахте „проектите, които изпълняваме“, тоест „ние“.
— Нямах предвид буквално — с пренебрежение отговори Дърмот. — Просто корпоративен израз.
— Така излиза, че „Системи за сигурност ГД“ е по-голяма компания, отколкото е всъщност, така ли?
— Ами, не такава е целта, уверявам ви. Клиентите ми високо оценяват това, че върша работата собственоръчно.
Гърни кимна, сякаш впечатлен.
— Разбирам, това наистина може да е голямо предимство. А кои са тези клиенти?
— Клиенти, за които конфиденциалността е от основно значение.
Гърни невинно се усмихна на грубостта на Дърмот:
— Не ви карам да разкривате някакви тайни. Просто се чудех в кои отрасли на бизнеса са.
— В такива, че техните база данни изискват много сериозна защита.
— Например?
— Лични данни.
— Какъв вид лични данни?
Известно време Дърмот явно преценяваше каква част от договорните си отношения би нарушил, ако продължи да говори:
— Онзи тип данни, които се събират от застрахователни компании, финансови институции, здравноосигурителни дружества.
— Медицински данни?
— Да, голяма част от тях са такива.
— Информация за лечението на пациентите?
— Дотолкова, доколкото е включена в кодовата медицинска система. Какъв смисъл има всичко това?
— Представете си, че сте хакер, който иска да проникне в много голяма медицинска база данни. Как бихте постъпили?
— На този въпрос не може да се отговори.
— И защо?
Начинът, по който Дърмот затвори очи, ясно показваше раздразнението му.
— Твърде много променливи величини.
— Например?
— Например?! — Дърмот повтори въпроса, като че той бе израз на невероятна глупост. След миг все пак продължи, все още със затворени очи: — Зависи от целта на хакера, доколко е опитен и умел, доколко е запознат с формата на данните, структурата на самата база данни, от протокола за достъп, степента на защита, както и от още куп други фактори. Съмнявам се, че имате техническите познания, за да разберете който и да било от тях.
— Сигурен съм, че сте прав за това — меко заяви Гърни. — Но нека все пак предположим, че някой много добър хакер се опитва да състави списък от хора, които са били лекувани от определена болест…
Дърмот вдигна ръце в знак, че се отказва — толкова се беше нервирал вече.
Гърни обаче продължи да го притиска:
— Колко трудно би било да се направи това?
— Отново — няма как да се отговори. Някои база данни са толкова слабо защитени и с толкова пробойни, че със същия успех биха могли да ги публикуват направо в интернет. Други пък биха се опрели и на най-добрите програми за разбиване на пароли. Всичко зависи от качествата на системния дизайнер.
Гърни долови гордостта, която се криеше зад тези думи, и реши да я подхрани:
— Бих се обзаложил на пенсията си, че няма много хора, които да са по-добри от вас.
Читать дальше