Джон Вердън - Намисли си число

Дърмот се усмихна.

— Направих кариера от това да побеждавам най-блестящите хакери на планетата. Нито един мой протокол за защита на данни не е бил разбиван. Никога.

Тази хвалба предлагаше нови възможности. Дали способността на този човек да възпре евентуалния опит за проникване на убиеца в базата данни имаше нещо общо с решението на последния да използва пощенската му кутия? Определено си струваше да се обмисли тази идея, дори и да повдигнеше повече въпроси, вместо да даде отговори.

— Бих желал местната полиция да проявяваше същата компетентност.

Коментарът измъкна Гърни от размишленията му.

— Какво имате предвид?

— Какво имам предвид ли? — Дърмот дълго и сериозно обмисля отговора си. — Преследва ме убиец, а аз не вярвам полицаите да са способни да ме защитят. В квартала вилнее луд, който възнамерява да ме убие, а после и вас. А пък вие реагирате с хипотетични въпроси за хипотетични хакери, които се опитват да проникнат в хипотетични база данни?! Нямам представа какво се опитвате да направите, но ако идеята е да ме успокоите, като ме разсеете, държа да ви кажа, че няма ефект! Защо не се съсредоточите върху истинската опасност? Това не е някакъв теоретичен софтуерен проблем! Проблемът е, че към нас се промъква един луд за връзване с окървавен нож в ръката! А трагедията от тази сутрин е доказателство, че полицията не е просто безполезна, по-зле е! — Яростният тон на тази тирада така се повиши към края й, че накара Нардо да се качи в спалнята. Той погледна първо Дърмот, после Гърни и накрая спря поглед отново върху Дърмот.

— Какво, по дяволите, става тук?

Дърмот се обърна и се втренчи в стената.

— Господин Дърмот смята, че не е достатъчно добре охраняван — обясни Гърни.

— Достатъчно добре охраня… — избухна гневно Нардо, после замълча и продължи, вече по-спокойно: — Сър, шансовете неоторизирано лице да проникне неправомерно в тази къща — да не говорим за „луд за връзване с окървавен нож в ръката“, както се изразихте — са по-малки от нула!

Дърмот продължи да се взира в стената.

— Ще го кажа така — продължи Нардо, — ако на копелето му стиска да се покаже тук, мъртъв е. А ако се опита да влезе, ще го сготвя и изям за вечеря!

— Не искам да оставам сам в тази къща. Нито за секунда!

— Не ме слушате! — изръмжа Нардо. — Не сте сам. Из целия квартал има полицаи. Както и около къщата. Покрили сме периметъра напълно. Никой не може да мине покрай нас!

Дърмот се обърна към Нардо и предизвикателно каза:

— Ами ако вече е успял да влезе?

— За какво, по дяволите, говорите?

— Ами какво, ако вече е успял да се вмъкне в къщата?

— И как, да го вземат мътните, би могъл да го направи?

— Тази сутрин — когато излязох навън да потърся полицай Сисек… Ами ако е влязъл през някоя незаключена врата, докато обикалях двора? Може да го е направил, нали?

Нардо го гледаше невярващо.

— И къде е отишъл?

— Аз откъде да знам?

— Да не мислите, че се крие под скапаното легло?!

— Е, това е много добър въпрос, не сте ли съгласен, лейтенанте? Само че не знаете отговора, нали? Защото в действителност не претърсихте напълно къщата! Така че би могъл да се крие под леглото наистина — така ли е, или не е?

— Исусе Христе! — извика Нардо. — Стига глупости!

С две широки крачки отиде до леглото, сграбчи таблата със свирепо ръмжене, повдигна го цялото на височината на рамото си и го задържа във въздуха.

— Доволен ли сте? — протътна той. — Да виждате някого отдолу?!

После пусна леглото, което чак отскочи от удара в пода. Дърмот просто го гледаше.

— Всичко, което искам, лейтенанте — каза накрая, — е да си вършите по-добре работата, не някакви детински драми. Нима искам прекалено много, като ви моля да претърсите помещенията основно?

Нардо го наблюдаваше студено.

— Вие ми кажете тогава — къде би могъл да се скрие човек в тази къща?

— Къде ли? Не зная. В мазето? На тавана? В гардеробите? Откъде да знам?

— Само искам да съм сигурен, че сме изяснили нещата, сър. Полицаите, които са пристигнали на местопрестъплението първи, са претърсили къщата. Щяха да го открият, ако е бил тук. Разбирате ли?

— Проверили са цялата къща?

— Да, сър — докато колегите им са ви разпитвали в кухнята.

— Включително тавана и мазето?

— Точно така.

— Включително санитарните помещения, килера за провизии и сервизното помещение?

— Всички помещения, килери и гардероби.

— Няма как да са проверили сервизното помещение! — извика Дърмот предизвикателно. — Заключено е с катинар, ключът е в мен, а никой не ми го е искал!