СтаВл Зосимов Премудрословски - Оригване зъбата жаба. Фентъзи комедия

По-нататък след Черевичите отидоха SKULLS – защитници, охранители, мошеници, паразити и деца. Те имаха само един рог по темата, като котлет, на който се завъртяха и се завъртяха като Юла, като по този начин барабаниха костите на краката си по лицето на врага. И оглавиха градините, сякаш легиони или дружини… накратко, ОБЩИ БРАТИ.

Те, генералите на братството на Черепков, не усвоиха с целия си инертен черен дроб Недосегаемите гениталии от Ботва от Голямата Галупия.

Възпроизвеждането се проведе от специална група от Черевичи с кози рога, наречени УЧИЧАЛКИ,

които просто измайсториха от земята бразди, намазвайки Казул, наскоро ослепена със сълза. Те извайваха всички според определена множественост: десет Черепков, плюс една Касулия; сто дузини плюс един генерал; сто генерали, плюс един Черевич, и Господ един… Учителите също бяха Учиха. Момичетата от Учиха също имаха своя Казул, както и елита, но само по едно.

Така че те са живели. Но ако Казул умря, тогава парчетата умряха от глад. Жестока, но модерна.

Те също имаха тийнейджърски дупки, където учеха младежите на етикета на Галупия и другите им науки. Така младият Шард с младата Касулия избягаха от уроците и минаха през тъмния тунел. Те са родени по едно време и от десетки парчета, само той оцелява. От една страна, той вече е Учиха, защото има свой собствен Казул, разбира се, след Школата за оцеляване и живот (SHVP), но той дори не осъзнаваше това, тъй като беше все още малък и глупав и не виждаше големи и дебели проблеми. Тайно разстройство в колонията създаде пасивна атмосфера, недостъпна за децата. А причината беше, че в колонията няма достатъчно радиоактивна храна и затова той оцелява сам. Разбира се, това рядко се е случвало досега, но с времето деградацията се увеличава. И всички видяха това и разбраха от страх, за да не разбунят умовете на по-младото поколение.

– – Скучно е да станеш в Галупия … – млад шрап на име Пукик започна меланхолично разговор.

– – Да, забравяш, Пукик, но всичко за шоколада! – нервно отрече Казул на име Зулка. Възрастни Kazul е обичайно да се споменава с края на «ia» – Kazulia, а младите – без «и» – Kazul. Ясно ли е?? – Не бъди кисел, извисяващ, всичко е смазано!! Kaifu. Ние сме родени и оцелели.

– – И всичките ми братя умряха. – Пукик изтръгна гръбнака в стената и го обърна пред себе си. Черупките нямаха очи и затова те гледаха с целия си череп и видяха веднага в кръг, само двадесет процента беше съсредоточено внимание, а останалото се считаше за странично.

– – с какво се търкаля памучна вата, скочи? – тя плесна по задната част на главата с костта на Зулк Пукик, който се усмихна сладко и въздъхна отново, слънчев.

– – Е, хе, хе – тъгата се появи от лявата страна на черепа под формата на пясъчна капка и се търкулна по бузите й, оставяйки отпечатък.

– – Не ви bzdi, като пърхот на мишниците! – извика Зулка и сложи щракване с крака на Пукик. Щракването прозвуча и отекна в дълбините на тунела.

– – Кликнете отново! – попита Пукик.

– – Че, харесва ли ви?.. Задръжте.. – и Казуля сложи фофан под задната плоча толкова много в него, че всякакви боклуци избухнаха от порите на черепа му.

– – Ооооооо!!!! – черепът беше замръзнал от треперещ трепет, защото това е такъв начин на измиване, като вана или душ.

– – Не размишлявай, зема, не гнией вълната. Всичко е толкова супер!!!

– – Няма да се наведа … – за гундела той е меланхоличен.

– – Огъване!.

– – Не се огъвайте..

– – огъване!!

– – Не се огъвайте!

– – Огъване!!!

– – Не се огъвайте!!

– – огъване!!!!

– – Не се огъвайте!!!

– – огъване, огъване, огъване, огъване, огъване, огъване, огъване!!!!! – Зулка пое дълбоко въздух и изкрещя – Аааааооо!!!!!!!

– – Не крещи като прасе. – Пукик си тръгна.

– – И какво е «прасенце»?

– – не знам, така ми хрумна.

– – От къде?

– – От камилата.

– – Камили? Каква е тази дума?

– – А?.. Да, както и «прасето». Остави ме на мира, вече разтърсен.

– – Аааа! Да, отпуснете се.

– – Какво, «aaaaa»? – прекъсна я Пукик.

– – Да, разбрах?! – попита Зюлка.

– – Какво, «разбрано»?

– – Това «прасе» е «камила», а «камила» е..

– – «прасе»! – добави стрък и извади друг корен от стената. – Не свети… Искаш ли да ядеш? – и я пъхна в очите.

– – Ъгъ.. – изплю тя. – Да, какво ядеш, но яж. Огледайте се. Колко е красиво всичко, дарко..

– – Тото и него, което е тъмно и не се вижда хрян, с изключение на вас.

– – И по-добре погледнете, това е вашата родина, родина!!