СтаВл Зосимов Премудрословски - Оригване зъбата жаба. Фентъзи комедия

– – Стойте!! – изръмжа Стасян.

– – Кой си ти?? – попита водачът от страх – – аз съм ти господар, разбираш ли?

– – Да.

– – Викай се, мой роб!

– – Скъпа … – – Как?

– – Скъпа…

– – Старши летене скъпа?

– – Можете просто: «лети скъпа.»

– – Лети скъпа … – поклати глава Стасян. – защо скъпа?

– – Сладка, знаеш ли? Пчелите носят…

– – Скъпа, или какво?

– – Според вас – скъпа, но според нас – скъпа. Е, летяхме…

Основните мухи се опитаха да откъснат лапите му, но беше твърде късно и те размахваха крилата си наведнъж, но гравитацията държеше врабчето неподвижно и той разбра, че трябва да скочи и туитира:

– – Еврика!!! – и той отскочи по гръб като нинджа. Мухите уловиха въздушния поток и отнесоха плешивия човек над земята. От близката кофа за боклук същата котка надникна и скочи към живата бръмчеща кафява летяща буца.

– – по-високо, по-високо, лети скъпа!!! – извика Стасян на език, който не е разбираем за хората и котките, но мухите го разбраха и след като петнадесетият им другар изяде, те веднага се подчиниха на заповедите му, сто процента. Така той стана господар на роя, а техният бивш водач прие доброволно поста на пилот и се съгласи в лицето на всички свои роднини, че ако г-н Стасян не ги погълне, те ще са готови да му служат вярно. Така облъченият плешив враб влезе в редиците на птиците и дори, освен това, той започна да лети два пъти по-бързо от близките си и по-високо, като истински Орел.

Горд орел прелетя в небето и видя състезател, който се приближава към него от земята. Преди селото никой не можеше и нямаше право да се издигне до нивото на Орела, а това …?!? – просто хамал и игнорам!! – помисли си Орелът и хвана Стасян в движение с лапата си и го донесе до страшния си, мощен, голям клюн.

– – Кой си ти???? той изръмжа, като грамофон, към цялото небе и изпъкна очи като истински алпинист, плюейки върху воняща смъртоносна трупна слюнка на врабче от хищник, като певица от микрофон и духайки прилепени мухи. Няколко стотици мухи бяха издухани веднага, без лапи.

– – Яа? Ъъъ, аз съм този… Орел. – стреснато с треперещ глас отговори Стасян. – като тройник, ъъъ… също хищник.

– – Дръжте се за собственика, ние сме с вас!!! – хорът бръмче и прошепва, останалите половин милион лети.

– – Орел, или какво?! Да?? – Орелът отвори човката си, дотолкова, че не само врабче можеше да се побере там, но и мухи, които изобщо не се страхуваха, а по-скоро: присвиха очите си и се тананикаха веднага.

– – Разбира се, че съм Орил!! – извика Стасян и се опита да се измъкне изпод ноктите на мускулесто небесно чудовище. Но Орелът от детството, като всички деца, се страхуваше от гъделичкане и желанието му да смаже хамала и самозванеца, се провали. Мухите, предадени от врабчето, с всички сили, криле и хоботчета гъделичкат петата, краката на орела.

– – Уау уау уау!!! – смееше се насилствено, истински хищник на небето, местно географско местоположение, тогава не можеше да го издържа и откачи мощните си нокти. Врабчето изправи костите на гръбнака и зае гордо положение.

– – Да! Аз съм орел като теб!! – изръмжа Спароу, понижи гласа си, октава с пет и се закашля от контрола.

– – И какво е, кашляне? – по-спокойно попита Орел Стасян.

– – Простено, докато лети. Обелете, пушете, бале … – отговориха с рога, танци, врабче.

– – Балел, казваш? – трептящият Хищник почеса брадичката с втората си лапа. – и какво е толкова малко??

– – Още една пародия!! Да?! – Без да се замисля, отговори Стасян, като напълно влезе в смелостта на артистизма.

– – Хей, отново ме замазаха … – за плешивия Орел. – И какво е толкова миризливо? Фух, да се изгни? – Хайлендър намахна човката си. – изпотяваш ли се

– – Няма начин, о, по-големият ми брат! Просто, ъъъ … – отговори врабчето в отговор.

– – Издърпана. – прошепна старейшината муха Скъпа, сега пилотът. – Кажете, че сте дръпнали, не съм ял пресни, гнили глупости…

просто, хапнете много хотел.

– – не ям глупости, дебил. – подкара Стасян.

– – Кой, това ви шепне? – Чух и се възмутих, орелът беше предпазлив и се огледа.

– – Това съм аз, медът лети … – Исках да се представя, основната и единствена муха в опаковката, но врабчето го предупреди с клюна си, люлеейки се отстрани, тъй като с показалеца на децата е забранено да се отглеждат.

– – Какъв вид брашно е мет? Как се казваш? – попита изненадано Орелът.

– – Не. Казвам се Стасян.

– – Стасян?? Арменци или какво?

– – И скъпа е червата ми. – началото беше врабче.