Песен за нибелунгите

Владетелят заможен • с помръкнало лице
заключи новината • във своето сърце.
Заръча той за Хаген • и други воини свои
да се явят при Гернот • сред царските покои.

Дойдоха най-добрите, • които бяха там,
и Гунтер рече: „Знайте, • подема се голям
военен поход срещу • Бургундия и нас!“
Отвърна Гернот, рицар • и достолепен княз:

„Ще ги посрещнем с меча • и храбро ще се браним,
на смърт обречените • да паднат ще оставим —
заради тях честта ми • не искам да пострада.
Затуй вразите наши • тук нека заповядат!“

„Тез мисли“ — рече Хаген — • „не одобрявам аз.
Безочлив Людегер е • тъй както Людегаст —
не можем толкоз скоро • войската да сберем.
Защо в делата Зигфрид • не бъде посветен?“

Вестителите царят • в града свой подслони.
Ненавистни му бяха, • но той разпореди
за тях да се погрижат • вежливо и добре,
приятели дорде си • на помощ призове.

Самият той изпаднал • бе в истинска тревога.
Съзря го тъй печален • млад рицар, гост на двора.
Не знаейки що беше • се случило тоз ден,
помоли го да бъде • за туй осведомен.

„Безкрайно ме учудва“ — • тук Зигфрид беше прав, —
„че тъй сте изменили • на веселия нрав,
чрез който неизменно • общувахте вий с нас.“
А Гунтер предпазливо • отвърна му тогаз:

„Не иде да споделям • аз с всеки, който пита,
покрусата, що нося • в сърцето свое скрита.
В беда приятел може • печал да излекува.“
От думите му Зигфрид • се мигом развълнува.

На царя той отвърна: • „За всичко досега
откликвал съм и вярвам, • че в днешната беда
могъл бих да помогна. • Приятел щом е нужен,
до гроб аз вам ще бъда • приятел, с чест заслужен.“

„Дано Бог поживи ви! • Словата ви, юнако,
допадат ми, тъй както • духът ви горд. И ако
не случи помощта ви, • ценя пак таз услуга.
Длъжник съм ви, не ме ли • застигне участ друга.

Сега вам ще разкажа • какво ме тъй тревожи:
изпратили врази са • вестител да доложи,
че готвят поход страшен • те в моята страна.
Не е посягал други • към тази твърдина.“

„Вий грижа не берете“ — • сне Зигфрид теготата, —
„сърце си отпуснете • и чуйте ми молбата:
сърдечно с чест и слава • държа да ви възмогна,
но воини призовете, • те също да помогнат.

И с трийсет по хиляда • юнаци да се бият,
вразите ви коварни • аз лесно ще надвия
дори с хиляда воини — • повярвайте вий в мен!“
Владетелят отвърна: • „Ще съм ви задължен!“

„И тъй, разпоредете • готовността за бой
хиляда ваши воини • да имат, че на брой
са моите дванайсет. • Ръката ми ще брани
земята ви и вярност • сърцето ми ще храни.

На помощ вие Хаген • и Ортвин привлечете,
а също Данкварт, Зиндолд — • юнаците напети.
И Фолкер с нас да язди — • големият смелчак,
на него поверявам • да носи боен стяг.

Вестителите нека • си идат у дома,
за да ни видят скоро • на собствена земя,
а твърдините наши • да си живеят в мир.“
Привика царят близки • и воини по-подир.

На Людегер момците • в палата се явиха —
че могат да си тръгнат, • те радостта не скриха.
Дари ги царят Гунтер • с подаръци богати,
съпровождач им даде, • с тез думи ги изпрати:

„Кажете у дома си • на моите врази,
че походът май лошо • ще им се отрази.
Рекат ли да нахлуят • в Бургундия сега,
приятелите мои • ще срещнат веднага.“

Вестителите сетне • видяха даровете,
с които домакинът • тъй щедро ги почете.
Такъв жест да отблъснат • не се те осмелиха
и вземайки си сбогом, • тозчас се разделиха.

А в Дания когато • чрез тях чу Людегаст
от Рейн вестта каква е, • обзе го гняв тогаз.
Раздразнен бе немалко • от думите враждебни
и тез бургундци, дето • са тъй високомерни.

Разказаха му още • за много воини смели,
наред с които рицар • ксантенски са видели —
храбрец на име Зигфрид, • един от тез герои.
От новината кралят • напълно се разстрои.

Щом датските велможи • с вестта се запознаха,
побързаха да свикат • приятели и бяха
на Людегаст опора. • Така той за война
събра войска безстрашна • към двайсетхилядна.

И Людегер Саксонски • в подкрепа му се врече,
та воинството им скоро • бе близо дваж повече,
в Бургундия с което • те щяха да навлязат.
Ала и Гунтер вече • там сбираше витязи