Ivan Vazov - Gramada

Толкова студено?"
– "Ох, Камене, фани вяра:
Не ти съм сърдита,
Нито друго либе имам, –
На злато съм сита.
Ами татко ми не дава
С теб да се намеря,
И се люто той заканя, –
Сякога треперя!"
– "Какво думаш, Цено? Тъй ли?
Не съм бил измамен!?
Да бягаме с тебе двама!"
Извика млад Камен.
– "Да бягаме!" рече Цена,
С бузи запламтели,
Па притисна го до гърди
Млади, затуптели.
– "Да бягаме!" шушне Камен,
Зад гори, далеко…
Аз съм юнак, ще те нося,
Ти си пиле леко!"
Сгласиха се, заклеха се
И двамата млади:
Утре вечер от туй място –
На-прек, през ливади…
Де ще идат? Що ще правят
По людска чужбина,
Непознати и бездомни,
Без свой, без роднина?
Те не мислят, те треперат,
Те не питат: дека?
Стига само да са двама,
И далеч от Цека.
Върнаха се за вечеря
Смутени, честити,
Цена не смей да погледне
Татка си в очите.
Страх я омисъл в сърце му
Тя да не възбуди,
В устата си троха хлебец
Не можа да гуди!
След вечеря три метаня
Тя стори и ляга…
Цяла нощ сънува, мисли,
Че с Камена бяга.
Утринта премени скъпи
Тя скритом прибира,
Вечер хладен мудно иде,
Сърце и премира.
Тя изглежда за път сетен
Тези гори, долини,
Дето е минала толокоз
Хубави години;
Де оставя свойта рода
И дружки си драги,
Извори, хора, седеники
И спомени благи.
И й се чини, че ги гледа
Първи път тогава…
С бащини си дом, огнище
Тихом се прощава.
Кога Камен туй обади
На своята майка,
Тя набърчи чело старо
И горко завайка:
– "Какво казваш ти – да бягаш?
А бре синко, мама!

Текст предоставлен ООО «ЛитРес».

Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию на ЛитРес.

Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.