Робер Борон - Роман за Граала (Моденски манускрипт)

Вж. бел. 18.

Относно широкото разпространение на метафората на книгата през Средновековието вж. класическия труд на Е. Р. Курциус Европейската литература и латинското Средновековие , част II, гл. 1, „Символизмът на книгата“. Ползвал съм френския превод на това изследване: E. R. Curtius, La littérature européenne et le Moyen âge latin , II, „Le symbolisme du livre“, Paris, PUF, 1956, p. 5–76.

Относно ръкописната традиция на разказите в проза за Мерлин, вж.: Emmanuèle Baumgartner et Nelly Andrieux-Reix, Le Merlin en prose , Paris, PUF, 2001.

Към келтските, тоест нехристиянски способности на Мерлин спада дарбата му да променя външния си вид, а и да видоизменя другите, както пожелае. Благодарение на тази си способност, която граничи с мистификацията и измамата, Мерлин устройва — в пълен разрез с християнския морал — плътската връзка на Утерпандрагон с Игерна, съпругата на херцога на Тинтагел, безупречен васал на краля. От тази връзка ще се роди бъдещият крал Артур.

За синтез по въпроса и убедителни аргументи, че Персевал е добавен от друг автор, вж.: Fanni Bogdanow, „La trilogie de Robert de Boron: le Perceval en prose“, Grundriss der romanischen Literaturen des Mittelalters , Heidelberg, 1978, IV, 1, p. 513–535.

По-известно като Продължението Говен , защото тук главен герой е Артуровият племенник и именно той посещава (веднъж или два пъти, според различните ръкописи) замъка на Граала, без да успее да проникне в неговата тайна, а Персевал е просто един епизодичен герой. До нас са достигнали 11 ръкописа от този анонимен роман. Неговият издател Уилям Роч ги е групирал в три основни варианта: „кратък“ (9500 стиха) от края на XII в., „смесен“ (15 300 стиха), датиращ от началото на XIII в., и „дълъг“ (около 19 600 стиха), писан след 1220 г.

За по-пълно представяне на този мотив вж. моите статии: Стоян Атанасов, „Мотивът за Другия свят в рицарския роман като сцена на кипрокво“, Да отгледаш смисъла, сборник в чест на Радосвет Коларов, издателски център „Боян Пенев“, София, 2004, с. 411-425; „Другите светове на Средновековието“, Nomina essentiant res, в чест на Цочо Бояджиев, изд. „Изток-Запад“, София, 2011, с. 69–85.

Шамбелан тук означава не просто „камерхер“, а ковчежник, събирач на десятъка, който евреите дължали на храма и левитите. — Б.пр.

Историята с измиването на нозете е разказана единствено в Евангелието от Йоан, 13:1-11. Цитатите от Библията навсякъде следват превода на Българското библейско дружество, 2005. — Б.пр.

Този „юдейски първенец“, както е назован в Библията, се споменава в Евангелието от Йоан. Вж. 19:38-39: „След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе тялото на Исус; и Пилат позволи. И така, той дойде и вдигна тялото Му. Дойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое.“ (превод — Българско библейско дружество, 2005]. Вж. също Евангелие на Никодим в Стара българска литература , т.1, Апокрифи, под ред. на Донка Петканова, изд. „Български писател“, София, 1981.

На това място в евангелията обикновено се казва, че е бил положен в гробницата, която Йосиф бил изсякъл в скалите за себе си. — Б.пр.

Има се предвид римският император Тит. — Б.пр.

Апостолите и евангелистите. — Б.пр.

Вероятно тук става дума за падналите на земята ангели, защото по-нататък за тях не се споменава. — Б.пр.

Или Хеброн. — Б.пр.

Молитвата в третия час (tierce) — названието на тази служба произлиза от това, че тя започвала в третия час на деня според римските правила за отчитане на времето. Римляните делели денонощието на светла и тъмна част. Светлата част от своя страна била разделена на 12 часа между изгрева и залеза на слънцето — следователно часовете били по-къси през зимата и по-дълги през лятото. Само шестият час бил винаги по пладне. Нощта била разделена с оглед на войнишката служба на четири нощни стражи, наречени вигилии, по-къси през лятото и по-дълги през зимата. Краят на втората стража отбелязвал полунощ. С течение на времето началото на тази служба се установило към 9 часа сутринта. Нейният смисъл бил да възпроизвежда и прославя мига, в който Светият Дух се бил явил на апостолите. — Б.пр.

Последното изречение в оригинала е в 1л. мн.ч., което очевидно противоречи на контекста и вероятно е грешка на кописта. — Б.пр.