Робер Борон - Роман за Граала (Моденски манускрипт)

Robert de Boron, Le Roman du Graal (Manuscrit de Modène), texte établi et présenté par Bernard Cerquiglini, UGE, 10/18, Série „Bibliothèque médiévale“, Paris, 1981, p. 11.

Пак там.

Например хрониките на летописците на Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204) Жофроа дьо Вилардуен, Робер дьо Клари, Анри дьо Валансиен.

Нейното съдържание съответства на сюжета на първата част от нашата трилогия Йосиф.

Мащабните компилации на Венсан от Бове са предназначени за обучение на духовниците от Доминиканския орден, които не са следвали в университета. Основният му труд Голямото огледало ( Speculum majus ) (1260) съдържа три части (естествени науки, християнско учение, световна история) и представлява най-пълната енциклопедия на знанието по онова време.

Вж. българския превод, забележително дело на Цочо Бояджиев, на Сума на теологията , част първа (1804 с), част втора I (1767 с), II (2498 с), публикувана от изд. „Изток-Запад“ съответно през 2003, 2005 и 2009 г.

Златната легенда на Якоб Ворагински (последна третина на XIII в.) съдържа близо двеста жития на светци и легенди, свързани с християнския календар. Тя е най-богатият сборник с разкази на латински език по онова време, оказал и непосредствено, и трайно влияние сред духовенството и сред светската публика. Свидетелство за това е и рекордният брой ръкописи, — близо хиляда! — разпространявани преди въвеждането на книгопечатането през втората половина на XV в.

Всъщност явлението е типично за всяка масова култура (романи, филми, комикси). Успехът сред публиката на един герой насърчава автора или неговите последователи да се обърнат към непознатото до този момент минало на героя или към историята на неговите предци.

Позволявам си да препратя към своя статия по проблемите на фалшификата в средновековната литература: Стоян Атанасов, „Литературни мистификации и фалшификат в средновековния и постмодерния роман“, Около Умберто Еко. Семиотика и идентичност , Дом на науките за човека и обществото, София, 2005, с. 167–192.

Jean Marx, „Robert de Boron et Glastonbury“, Nouvelles recherches sur la littérature arthurienne , Paris, Librairie Klincksiek, 1965, p. 139–152. Преди Жан Маркс подобна теза застъпват Херман Сушие, Фердинан Ло и др.

Вж. Jean Marx, цит. съч., с. 152.

Роден 1160–1170, ум. след 1229 г.

От общо 49-те книги на Световна хроника до нас са достигнали само 23.

Тук Елинан спекулира с парономазата (частична омонимия) между думите graal и agréer (приятен съм, доставям удоволствие). До същата народна етимология прибягват и Робер дьо Борон, и неговият приемник от трилогията в проза.

J. P. Migne, Patrologiae, cursus completus , Séries latina, II, 212, p. 814–815. Цитирано по: Тома Томов, Персевал или романът за Граала , Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, кн. XXXVI, 1, Придворна печатница, София, 1940, с. 75. Преводът е мой — СА.

Албена Георгиева, Етиологическите легенди в българския фолклор, Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1990, с. 11,12.

Този разказ, написан на гръцки през IV в., известен също като Деяния на Пилат , има многобройни латински варианти през Средновековието.

Вж. Gaston Paris, Trois versions rimées de l’Evangile de Nicodème , Paris, SATF, 1885.

Матей , 26, 26-28. Вж. също: Марк , 14, 22-25; Лука, 22, 17–20. Цитираме по Новия завет, издание на Българско библейско дружество, София, 2010.

Мотивът за слизането на Христос в ада е заемка от Никодимовото евангелие . През Средновековието този мотив се радва на широка популярност. Потвърждение за нея са и фреските на тази тема в базиликата Сан Марко във Венеция (1180–1190) и в Боянската черква (1259). За тази информация съм задължен на проф. Елка Бакалова.

Съответно в именителен и във винителен падеж. Тези два падежа съществуват в старофренски до XV в.

Освен в четирите Евангелия, тази идея получава най-разгърната форма в „Първо послание на апостол Павел до коринтяни“, 15: 42–54.

Ще напомним, че в ранното християнство рибата е символ на Иисус Христос. Гръцката дума ΄ιχθύς (риба) е тълкувана от първите християнски общности като кодово име на Христос: ΄Ιησΰς Χριστός, Θεοΰς Υίός, Σωτήρ (Иисус Христос, Син Божи, Спасител). Освен това в средновековната иконография на мотива за Тайната вечеря на масата на Иисус често се вижда чиния с риба.