Робер Борон - Роман за Граала (Моденски манускрипт)

Истина било, че силите му нараствали по пладне, така че щом то превалило, нямало рицар, когото да удари, и да не го съсече заедно с коня му. Той бил толкова свиреп, че никой не смеел да му излезе насреща и благодарение на неговите усилия британците обърнали Султана в бягство. Тогава императорът на Рим се опълчил срещу монсеньор Говен, който бил изнесъл голямата тежест на битката, и срещу сенешал Кей, като им противопоставил сто и петдесет хиляди бойци. Вдигнал се такъв облак прах, че сенешал Кей, а с него и британците били принудени да се оттеглят. Говен пък ги защитавал откъм тила.

Ала точно в този миг пристигнал Артур начело на шестдесет хиляди достойни и храбри рицари, боеспособни и добре въоръжени, които се нахвърлили върху римляните. Разразила се най-безмилостната битка, която някога човешко тяло можело да понесе. В схватката и от едната, и от другата страна паднали повече от четиринадесет хиляди рицари. И можете да бъдете уверени, че Артур се изявил много добре през този ден.

Тогава римският император излязъл пред бойния строй, въоръжен в разкошни доспехи, и се провикнал:

— Кралю Артуре, сега съм готов да оспоря притежанието на властта в битка с теб и да докажа, че ти си мой роб!

Като го чул, Артур се устремил срещу него с гол меч в дясната си ръка и с Божията помощ му нанесъл такъв удар по главата, че го разполовил чак до кръста, и той паднал мъртъв. Надигнал се мощен вик, че императорът е мъртъв.

Тогава Говен също се втурнал напред и нанесъл с меча си мощен удар на Султана, който го съсякъл чак до пояса. Крал Лот пък пронизал краля на Испания в гърдите с копието си и го повалил мъртъв на земята.

Когато видели как владетелите им падат убити, римляните и сарацините се преизпълнили с ужас и повече от сто хиляди души обградили телата им с желанието да ги отнесат в шатрите им. От другата страна британците, норманите, ирландците и шотландците им отвръщали с копия, стрели и кинжали, крещейки, че ще отнесат телата на тримата предатели. Римляните също искали да се доберат до тях.

В битката били нанесени толкова много удари, че с мъртвите тела можело да се натоварят цели двеста коли. Истината е, че чак от отколешните времена на Херкулес, който установил границите в Етиопия, никой не бил виждал толкова голямо клане. По някое време Говен се върнал в сражението, ненаситен да избива враговете, подобен на освирепял вълк, разкъсващ агне след агне. И Бедивер сечал с меча си наляво и надясно, така че цялото поле било потънало в кръв.

Известно е, че римляните тръгнали да бягат и напуснали бойното поле с изключение на двадесет хиляди пехотинци и също толкова конници, които се спрели и се върнали на бойното поле, където телата на толкова много рицари лежали обезкървени и бледи. Тогава британците мощно се разгърнали и нападнали римляните. И Гияк, кралят на Дания, държейки меча си в дясната ръка, ударил един римлянин, който бил по-едър от другите, по такъв начин, че го разполовил чак до седлото на коня му.

Когато римляните видели, че предводителят им е убит, всички изпитали непреодолим ужас. Артур използвал това и, препускайки с голямо настървение, се насочил срещу тях с тридесет хиляди британци, изтребвайки и избивайки всичко по пътя си. Тогава римляните и сарацините побягнали, а британците се впуснали в продължително преследване, избивайки и вземайки в плен толкова от тях, колкото си пожелаели, и тази гонитба продължила един ден и една нощ, така че в плен попаднали дори петнадесет римски сенатори.

След като нанесъл това поражение, Артур свикал своите барони на съвет и казал, че иска да бъде коронясан в Рим. Тяхното мнение било да отправи по най-бързия начин към този град и да приеме коронясването си в него. Тогава Артур наредил да му доведат взетите в плен римски сенатори. Когато били изправени пред него, те паднали в нозете му с молба да ги пощади и да не ги убива, обещавайки да му предадат Рим и да му служат, додето са живи. Артур ги уверил, че така и ще стори, приел ги в свитата си и обявил, че ги освобождава от пленничеството им.

Тогава кралят наредил на своите хора да се приготвят за заминаване след три дни за Рим. Ден преди да потегли, Артур бил в парижкия си дворец в компанията на племенника си Говен, сенешал Кей, краля на Дания Гияк и крал Лот от Оркни. Тогава четирима вестители слезли от конете при дворцовото стълбище, качили се в хола и го поздравили. Когато ги видял, Артур ги познал и ги попитал:

— Сеньори, защо сте дошли тук? За Бога, кажете ми как е съпругата ми и племенникът ми Мордред! Всичко ли е наред при тях?