Мари Франс: Куртоазни новели-ле

Ако от Бог си надарен
в деня, когато си роден,
с талант на разказвач, не бива
да си мълчиш и да го скриваш.
Щом разгласиш приятна вест, [5]
спечелваш си похвали, чест,
цветя край тебе избуяват
и те с дъха си упояват.
Самият Присциан 26 26 Ст. 9: Присциан (470~530), виден латински граматик, автор на съчинението Граматически наставления ( Institutiones grammaticae ), което е много популярно през Средновековието. посочва
как често древните нарочно [10]
се изразявали неясно,
защото знаели прекрасно,
че хората, след тях родени,
ще са така осведомени,
че книгите им ще разбират [15]
и вещо ще ги коментират 27 27 Ст. 16: Мари намеква за алегоричното писане, което предполага тълкуване отвъд буквалния смисъл на текста. .
Със право древните признават,
че младите по-умни стават
и с времето ще се школуват
трактатите им да тълкуват, [20]
извличайки от тях уроци.
Ще се предпазиш от пороци,
ако от трудните писания
успееш да изтръгнеш знания,
за да предотвратяваш злото 28 28 Ст. 26: Мари застъпва тук широко разпространената по онова време идея за моралните добродетели на знанието и на четенето. В своите „ле“ обаче тя се въздържа от напътствия и разсъждения по морални въпроси. [25]
и да не те гнети теглото.
Изпърво имах намерение
да ви предложа съчинение,
но не съставено от мен,
а текст латински, претворен [30]
на френски 29 29 Ст. 31: В оригинала е казано „романски“, тоест простонароден, а не латински език, който през XII в. е само книжовен. Тогава още няма единен простонароден език, а диалекти (около тридесетина), сред които и френският, диалект за областта Ил дьо Франс (Париж и околностите). Съществуват предположения, че Мари е родом от тази област. Но най-старият ръкопис с нейните „ле“ е от следващия XIII в. В него преобладава англо-нормандският диалект. , но реших, че няма
да бъде ползата голяма:
тъй правят множество поети.
И тъкмо в този миг се сетих,
че чувала бях стари песни 30 30 Ст. 35: В оригинала — „ле“ (от келтската дума laid — песен). С тази дума Мари назовава само песните за легенди и приключения, които тя претворява. Своите творби Мари нарича „разказ“ или „приключение“. [35]
за случки, станали известни,
след като някои решават
достойно да ги тъй възпяват.
Знам вече множество такива
и с убеденост, че не бива [40]
те да потънат във забрава,
помислих, че си заслужава
да ги пресътворя във стих.
Аз цели нощи посветих
на тях със цел да ги сбера [45]
във книга и да подаря
сир 31 31 Ст. 47: Коментаторите са единодушни: става дума за краля на Англия Хенри II Плантагенет, управлявал страната в периода 1154–1189 г. Предполага се, че Мари е пребивавала в двора на Хенри II — най-значителният културен център в Западна Европа по онова време. , тез новели-ле на вас,
защото с доблест и със власт
защитник сте и в мир, и в бой
на добродетели безброй. [50]
Ако, кралю, благоволите
да ми приемете творбите,
за мене ще е чест и слава.
Дано тук аз не прекалявам
със дързостта си в този дар 32 32 Ст. 55: Идеята за творбата като дар присъства в целия сборник с новели. Освен дар, творбата на Мари е и актуализирано минало. Двете значения се наслагват в една и съща дума на френски — présent („дар“ и „настояще“). Тези неделими страни са залегнали в основната теза на Милена Михайлова, чиято книга за Мари дьо Франс предлага нов прочит на новелите — ле. Вж. Milena Mikhaïlova, Le présent de Marie , Paris, Diderot éditeur, arts et sciences, 1996. [55]
за моя храбър господар.