lovech - Algoritam

Отиде до тоалетната, изми си зъбите, взе си душ и се облече. Бен спря, преди да отвори вратата, и каза:

— Ето какво искам да направим най-напред. Дай на пиколото този билет, нека докара колата, която съм взел под наем. Ще се разходя до твоята и ще огледам местата, на които аз бих те причакал, ако исках да те нападна. Ако някой чака и той или те ми се видят подозрителни, може би ще убедя един от тях да ни придружи.

— Ще го убедиш?

— Искаш да ти го нарисувам ли, Алекс? Просто обикаляй с колата ми наоколо, ако съм сам, ще ме качиш. Ако не съм, отвори багажника. Зададем ли на точния човек точните въпроси по точния начин, може и да разберем откъде идват проблемите ти и защо. Нали това искаш?

— Да, но…

— Какво «но»?

— Виж, не искам да се забърквам…

— Вече си се забъркал. Сега трябва да се измъкнеш.

— Искаш да ти помогна… да отвлечем някого, така ли? На паркинга на «Четири сезона» в Пало Алто?!

— Не, ти какво искаш? Очакваш да свърша мръсната работа вместо теб? Така ли?

— Не… — Алекс спря, не знаеше какво иска. Всичко ставаше прекалено бързо. Брат му не предлагаше сериозно да отвлекат някого, нали така?

Бен се разсмя:

— Ти си точно като политиците, Алекс. Искаш да се свърши нещо, но не позволяваш на хората да го свършат както трябва. Мислиш, че можеш да хванеш лайното от чистия му край ли? Не става така.

— Не исках…

— Напротив. Писнало ми е от либерали, които никога не са виждали пистолет, камо ли пък да го използват при прилив на адреналин, но се опитват да разпънат на кръст ченгета, че не са простреляли в ръката лошия, който е размахвал нож. Опитват се да съдят войници, пуснали още един куршум в главата на Ахмед, след като бил паднал, без изобщо да им хрумне да попитат дали този куршум не е спрял копелето да взриви колана с експлозиви. Живей си в този измислен свят, щом искаш, но бъди поне малко благодарен на хората, които правят това възможно! Кой върши цялата мръсна работа, за да можеш ти да продължаваш да се преструваш, че си чист?

— Какво искаш, лъскава златна звезда ли? — попита Алекс по-високо, отколкото беше възнамерявал. — Доброволно се захвана с тази работа, нали? Получаваш заплата, нали? Разбира се, че се радвам, че има хора, които се записват в армията — така не ми се налага на мен. Но мога да кажа същото и за хората, които ходят да копаят въглища. Защо ти трябва да се радваш на специална милост свише?

Бен поклати глава.

— Но не казваш на миньорите как да копаят, нали? Не им казваш да се опитват да го правят, без да им се набива чернилка под ноктите. Така че откъде се оказа толкова вещ в моя занаят? Примирявам се с простотиите по Си Ен Ен, но няма да търпя подобни приказки от теб.

Стояха и се гледаха. Алекс се сети за няколко отговора. Но всичките му се сториха детински. А и имаше ли смисъл изобщо?

Бен си погледна часовника, сякаш му се искаше да е някъде другаде.

— Отивам да наобиколя колата ти — рече той, — за да видя дали някой не чака да те убие. Ще проверя и фоайето. Дай ми минута преднина, за да не ни виждат заедно. — Подаде на Алекс билета за пиколото, погледна през шпионката и излезе.

Алекс изчака малко, едвам се сдържа да не грабне нещо и да не го запрати в земята, после излезе. Взе асансьора до фоайето на хотела и се огледа внимателно на излизане. Фоайето беше празно. Боже, така ли щеше да бъде от сега нататък? Непрекъснато ли щеше да се тревожи дали някой, който чете вестник във фоайето, няма да го убие? Не би могъл да живее по този начин.

Даде билета на пиколото. Момчето излезе и след две минути се върна с един сив форд торус. Анонимно , помисли си Алекс. Така живее Бен .

Качи се и зави зад ъгъла. Бен стоеше близо до изхода, сам. Алекс спря и той се качи. Каза:

— Закарай ме в офиса си. Мини южно по Пейдж Мил, не по маршрута, по който се движиш от вкъщи.

Алекс за малко не го попита откъде знае къде се намира офисът му, но после си спомни: беше видял интернет страницата. Пък и познаваше околността. И той беше израснал тук.

Пътуваха мълчаливо. Когато стигнаха до паркинга на «Съливан, Грийнуолд», Бен каза:

— Карай към мястото, където обикновено паркираш, но не спирай. Да видим какво има там.

Алекс се подчини. Беше малко след седем и на паркинга нямаше много коли.

— Виждаш ли онази кола? — попита Бен. — Ягуарът. Виждаш ли как гюрукът и прозорците са покрити с роса? Цяла нощ е била тук. Нищо не се вижда през стъклата. За нас това означава, че е безопасна.

— Има логика.

— Търсим кола, която е дошла сутринта. Личи си най-вече по това, че двигателят работи, за да е топло на шофьора и да не се запотяват прозорците. Но не виждам нищо подобно.