lovech - Otveten udar

Изстрелите по бравата и пантите на блиндираната врата не успяха да я отворят, затова експертът по експлозивите постави кумулативен заряд и се отдръпна заедно с останалите командоси. После се извърна, натисна едно копче и взривът изтръгна вратата от касата ѝ. Друг командос хвърли две шокови гранати по спускащото се надолу тясно каменно стълбище.

Те се взривиха една след друга и хората се втурнаха по тесния проход, следвани от експерта по експлозивите и от Харват, който завършваше колоната.

Стълбището бе толкова тясно, че на някои места военните трябваше да се извъртят настрани, за да се промушат.

На пет стъпки по-надолу изведнъж в тунела отекнаха гърмежи и мястото се изпълни с острата миризма на кордит. Понеже нямаше видимост, Харват продължи да следва човека пред себе си.

Неочаквано обаче мъжете от колоната се обърнаха и се опитаха да се втурнат обратно по стълбите. Преди Скот да се опомни, до ушите му долетяха ужасяващи викове и оглушителен взрив. Вълна от яркооранжеви пламъци нахлу в коридора. Той залегна и се опита да защити вече обгореното си лице от ревящия огън.

След като пламъците се разсеяха, Харват опипа тялото си, за да види дали не е ранен. Когато прецени, че всичко е наред, се изправи на крака и видя, че останалата част от отряда не е извадила неговия късмет. Ако съдеше по състоянието на експерта по експлозивите пред него, всички бяха станали на решето от шрапнелите. Или някой беше хвърлил граната на стълбището, или командосите бяха активирали взривно устройство, заложено срещу външно проникване. И в двата случая очевидно този някой правеше всичко възможно да не бъде проследен.

Грабвайки чантата на експерта по експлозивите, пълна с кумулативни заряди и шокови гранати, Харват заслиза по стълбището, като внимаваше да не настъпи някое от телата. Когато стигна долу, се озова в тясна подземна камера. Заковани надве-натри дъски крепяха ниския таван и поредица голи крушки осветяваха дълъг коридор, който се простираше напред. Точно както беше подозирал, комплексът на Хамал наистина разполагаше със система от тунели.

След като кънтенето в ушите му позаглъхна, той успя да различи шума на стъпки, който идваше някъде отгоре. Харват вдигна картечния си пистолет и готов за стрелба, започна да се прокрадва предпазливо напред, без да забравя, че може да се натъкне на друга умело замаскирана бомба.

Измина разстояние, равно по негови изчисления на около две-три пресечки, а през това време таванът ту се издигаше, ту слизаше надолу. Коридорът свършваше с дървена стълба, водеща нагоре към капандура. Ако в тунела се беше крил някой, това беше единственият му изход. Харват използва свободната си ръка, за да се изкачи по стълбата. Оказа лек натиск върху капака, но той не помръдна. Опита още веднъж, този път по-силно, но не се случи нищо.

Порови се в чантата с експлозивите и намери кумулативен заряд. Прикрепи го към капака, свърза го с детониращ шнур, скочи от стълбата и се отдалечи на възможно най-голямо разстояние в тунела. Запуши ушите си и отвори уста, за да намали налягането върху тъпанчетата си при предстоящия взрив, след което преброи до три и детонира заряда. В средата на капака се отвори огромна дупка.

После извади две шокови гранати от чантата, покатери се по стълбата и ги хвърли в помещението над капака.

Веднага след като гръмнаха, Харват изкачи последното стъпало и се озова в нещо, което на пръв поглед приличаше на фабрика за бутилиране.

Уплашени от взривовете и от вида на тежковъоръжения човек, който току-що бе изпълзял през отвора в пода, работниците се разбягаха във всички посоки, промушвайки се покрай автоматизираните конвейерни линии, придвижващи бутилки, подобни на откритите от Джилиън в склада в Рияд.

Тежки машини от неръждаема стомана пълнеха пластмасовите шишета с вода и някаква друга съставка, която вероятно беше противоотровата. После ги подреждаха в стройни колони, завинтваха им капачки, залепваха им етикети, опаковаха по няколко с дебел найлон и ги струпваха на огромни палети. Операторът на самотоварача вдигаше палетите и ги транспортираше до зоната за товарене.

Докато Харват наблюдаваше внимателно операцията, около него внезапно се посипа градушка от куршуми. Той светкавично приклекна, при което видя Озан Калъчкъ и бъдещия халиф принц Хамал. До тях бяха застанали двама от най-злите, дългобради мъже с тюрбани на главите, които Харват някога бе виждал. С робите си в землист цвят и огромните си картечници бодигардовете повече се вписваха в декора на напомнящите за Дивия запад улици на Кабул, отколкото в свещения град Мека.