lovech - Otveten udar

- Само един - отговори Харват и извади снимките, които Рейнълдс беше принтирал в дома си. - Имаме основание да мислим, че тези хора смятат да се внедрят или вече са го направили в редиците на вашата Национална гвардия тук, в двореца. Целта им е да убият водачите на уахабитите и да прехвърлят отговорността за това на кралското семейство. Виждали ли сте някого от тези мъже, откакто сте тук?

Двамата министри разгледаха снимките и поклатиха глави.

- Бих искал да разпространя снимките и всеки член на Националната гвардия в двореца да се води на отчет - каза Харват.

- Но срещата е почти към края си. Ако нещата продължат да се развиват добре, до няколко часа ще постигнем консенсус и лидерите на уахабитите ще си тръгнат. Не мислите ли, че ако тези хора смятаха да убият някого, щяха вече да са се опитали? - попита министърът на разузнаването, насилвайки късмета си.

- Прави каквото ти се казва - заповяда Абдула, като подаде снимките на министрите и после ги отпрати от кабинета си.

Принцът помълча малко, докато събере мислите си, и се обърна към Харват:

- Сега, когато сме сами, трябва да обсъдим участието във всичко това на принц Хамал.

- Знаем, че ще е трудно, Ваше Височество - каза Харват.

- По-трудно е, отколкото можете да си представите - отвърна Абдула уморено. - Принц Хамал е мой син.

ГЛАВА 89

- Хамал е ваш син? - повтори Харват.

- Плод на необмислена любовна авантюра с чужденка от моята младост, с което не се гордея - каза Абдула, извръщайки поглед. - Засега успявам да запазя в тайна потеклото му, но момчето е непрестанен източник на страдания за мен.

- Простете, че ви питам, Ваше Височество, но защо сте го оставили да живее тук? Защо не го изпратихте в изгнание? В Европа или Америка - навсякъде, но не и тук, където ви създава толкова главоболия? - попита Рейнълдс.

- Нямате деца, нали, господин Рейнълдс? - отвърна с въпрос престолонаследникът.

Рейнълдс поклати глава.

Устните на Абдула се разтеглиха. Това не беше усмивката на всемогъщ владетел, а на баща.

- Ако имахте деца, щяхте да разберете, че по-скоро бих си отрязал ръката, отколкото да прогоня сина си от родината му. Не че не съм опитвал. Мислех си, че ако има с кого да пътешества - някой по-опитен младеж от арабски произход, но с различно културно влияние, може да реши, че животът извън нашето кралство го устройва повече.

Неизвестно защо, в едно от отдалечените кътчета на съзнанието си Харват долови ехо, сякаш нещата започваха да се наместват.

- Кой беше избраният от вас компаньон на сина ви в пътуванията му, Ваше Височество?

- Семейството му беше от Абха, градче в южната провинция Асир. Фамилията е…

- Аломари - довърши Харват изречението на Абдула, след като картината му се проясни. - Поверили сте сина си на компанията на Халид Шейх Аломари.

Харват досега не беше виждал някой голям държавен глава така да загуби присъствие на духа.

- Не съм предполагал, че е толкова е коварен! Откъде да зная?

- Вие сте владетел на Кралство Саудитска Арабия - отвърна Харват. - Разполагате с невероятни възможности. Защо не ги използвахте?

- Направих го! - настоя той. - Изпитвах такъв огромен срам да изкарам мръсните си ризи пред моя министър, че помолих заместника му да провери младежа.

- Помолили сте Фарук - каза Харват.

С ниско наведена глава Абдула отвърна:

- Да, Фарук - и заедно с другите уахабити успя да обърне сина ми срещу мен.

Харват все още усещаше, че нещо липсва - ключово парче от пъзела, което трябваше да помогне всички останали части да заемат правилните места.

- Зная, че това е деликатен въпрос, и ви моля да ми простите, Ваше Височество, но трябва да ви попитам нещо.

- Какъв е въпросът ви?

- По ваша линия синът ви може да претендира, че е пряк наследник на пророка Мохамед.

- Точно така.

- Майката на Хамал. Споменахте, че е чужденка. Какъв беше произходът ѝ?

За кратко престолонаследникът сякаш престана да се терзае. Изглежда, беше съживил щастливи спомени отпреди много време.

- Срещнахме се в Кипър. Един човек, който продаваше оръжия за нашата армия на моя брат, крал Фахад, ме запозна с нея. Бях младеж, изкушен от света и забравил отговорностите си. Тя беше най-красивото създание, което някога бях виждал. Бях напълно запленен от нея.

- А националността ѝ, Ваше Величество? - повтори Харват. - Каква беше тя по народност?

- Туркиня. Произхождаше от османската династия.

- А човекът, който ви запозна и който е участвал в продажбите на оръжие за армията ви?