lovech - Otveten udar

- Зареди. Трябва да намерим Зафир.

Харват го послуша.

ГЛАВА 86

След като заобиколи карето от сгради по една от пресечките, Рейнълдс наби спирачки и гумите изскърцаха, спирайки пред изоставената сграда, която Зафир беше използвал за наблюдателен пункт. Двамата с Харват затрополиха по стълбите и изскочиха на покрива. Зафир лежеше проснат върху пушката си. Радиостанцията беше подпряна на стената до него. Скот го преобърна и видя, че гърлото му е прерязано от ухо до ухо. Рейнълдс се вбеси:

- Проклети гадове! - изруга той.

Харват отиде до един от съседните покриви и се върна с найлонова мушама, в която да увият тялото на Зафир.

Двамата свършиха работата, без да продумат, и след като свалиха загиналия пакистанец долу и го натовариха в багажника на колата, Рейнълдс отбеляза:

- Не ме интересува как ще го направим, но искам да пипна виновниците.

- И аз го искам - отвърна Харват. - Повярвай ми.

Тълпата, заплесната по пламтящите руини на склада, се разрастваше. Предвид скорошните безредици, обхванали Рияд, Скот предложи да се качат на колата и да отидат на по-безопасно място.

По пътя към централата на „Арамко“ бяха принудени да заобиколят няколко малочислени, но яростни групи бунтовници, които саудитските сили за сигурност не успяваха да усмирят.

- Не стрелят по собствения си народ - каза Рейнълдс със студенина в гласа, докато отминаваха. - Същото се случи и в Мека през седемдесетте. Накрая трябваше да се обърнат към френските части за антитероризъм да им помогнат да си върнат контрола върху Голямата джамия.

Отново в Мека. Всичко в Саудитска Арабия, изглежда, беше свързано с двете най-големи светини на исляма, Мека и Медина.

- Знаеш ли нещо за някакъв таен водоизточник там? - попита Харват.

- Чувал съм едни небивалици за някакъв извор с вълшебна вода, които разпространява жалкият ѝ износител принц Хамал, но кой знае? От престоя си в тази страна съм научил, че Саудитска Арабия има повече тайни, отколкото пясък. Разковничето е кои тайни да оставиш заровени.

- Е, тази определено не е от тях - вметна Харват.

- Мислиш ли, че това в бутилките е вода от извора?

- Точно това ще установим - намеси се Джилиън.

- ,,Арамко“ разполага ли с лаборатория, която тя да използва? - поинтересува се Харват.

Рейнълдс извърна очи към часовника си.

- По това време лабораторията би трябвало да е напълно празна.

- Чудесно. Ще трябва веднага да ѝ осигурим всички условия. А междувременно, какво още можеш да ми кажеш за принца, който притежава този склад, и за неговите бойци?

- Доста - отговори Рейнълдс. - В службата имам досиета на всеки един от тях.

- Включително и снимки?

- Да. Защо?

- Защото съм почти сигурен какъв ще е следващият им ход.

След като остави Джилиън в просторната модерна лаборатория на „Арамко“ със събраните от нея проби и нареди на един от хората си да се погрижи за трупа на Зафир, Рейнълдс поведе Харват към асансьора, за да се качат до офисите на отдела по сигурността.

Понеже запасът му от молитвени килимчета се беше изчерпал, беше заменил пушката „Ремингтън“ с пистолет „Лес Беър 1911“, който беше измъкнал изпод предната седалка на тойотата си. Щом видя широко отворената врата на кабинета си, Чип извади оръжието от кобура на глезена си и даде знак на Харват да не вдига шум.

Понеже беше зарязал куфарчето за частите от Корана в склада, Скот извади своя ,, Хеклер и Кох” от една найлонова торба за смет и започна да прикрива и двамата, докато се придвижваха крадешком по коридора към офиса. Когато влязоха вътре, се оказа, че мястото е обърнато с главата надолу.

- Мамка му! - процеди Рейнълдс и се обади по телефона си на охраната долу. След кратък разговор на арабски, той затвори и каза: - Не мога да повярвам. Пуснали са тук горе заместник-министъра на разузнаването Фарук ал-Хафез.

- Онзи, който се е срещал с ислямистите и членовете на различни военни формирования?

- Казал е, че идва по работа.

- Мислиш ли, че той го е направил?

- О, да. Мога да се обзаложа също така, че е в дъното на онова, което се случи преди малко в склада.

Рейнълдс извади от бюфета бутилка ,,Бушмилс” и си наля чаша.

- Когато бях в склада първия път, ударих с приклада на пушката един от техните. Сигурно е видял достатъчно добре лицето ми, че да го опише на Фарук. Искаш ли? - попита той, като взе друга чаша.

- Не, благодаря - отговори Харват. - Откъде си толкова сигурен, че е замесен?

Рейнълдс пое голяма глътка от ирландското уиски и каза: