lovech - Otveten udar

- И какво търси подобна униформа тук?

Харват се сети какво му бе казал Калъчкъ: „Убийството на най-видните членове на саудитското кралско семейство няма да доведе до всеобщо негодувание по улиците. По-скоро хората ще танцуват от радост. Вместо това, кралското семейство ще избие върхушката науахабитското движение…“ Сега вече знаеше как ще се получи.

- Трябва да се махаме оттук.

- Имам всичко необходимо - каза Джилиън, като отново преметна никаба върху лицето си и го закопча, събра всичките пликове с проби и се приготви за излизане.

Рейнълдс включи бутона за предаване на радиостанцията си, за да получи сведения от Зафир относно положението извън склада, но не получи отговор на повикването си.

- Син дрозд, тук Пеликан. Чуваш ли ме? Край - каза той за втори път.

Неприятното усещане под лъжичката, което беше изпълнило Харват, докато влизаха в склада, се завърна с двойна сила.

Макар да не беше вчерашен, Рейнълдс реши да провери дали радиосигналът не среща трудности при преминаването през стените от пенобетон и реши да опита с клетъчния си телефон. Когато екранът показа, че сигналът е отличен, подозренията му, че са в беда, се потвърдиха. Зафир не беше човек, който би напуснал поста си.

Активирайки гласовото набиране на телефона си, Рейнълдс изрече:

- Зафир, мобилен.

След няколко сигнала „свободно“ телефонът прехвърли Чип в гласовата поща на пакистанеца. Той само погледна Харват и Алкът, без да каже нищо. Всички бяха наясно, че са загазели.

Всички прозорци бяха затъмнени и те бяха напълно слепи за онова, което би могло да става отвън.

- Ще се оттеглим през същия вход, през който ще пробваме друга врата? - попита Харват.

Рейнълдс подозираше, че цялата сграда е обсадена и излизането през която и да било врата би било равносилно на самоубийство. Ако питаха него, най-подходящ беше изходът, който се намираше най-близо до неговия ,,Ленд Крузър”. Това означаваше или да се върнат през офиса, или да минат през вратата, която беше на двайсет стъпки вдясно от тях. И в двата случая вече не можеше да разчита, че Зафир ще им помогне със снайпера си от покрива.

- Да излезем през тази - посочи той вратата вдясно от тях.

Когато стигнаха до нея, Рейнълдс видя, че е заключена. Той започна да търси подходящия ключ от връзката, когато Харват го сграбчи за ръката.

- Какво правиш? - изненада се той, опитвайки се да се отскубне.

- Виж - отвърна Харват, като посочи чифт едва забележими жици, които изчезваха зад касата на вратата.

Рейнълдс погледна нагоре и ги видя.

- Какво, по дяволите…

Харват проследи жиците и установи, че те водят към огромни пакети пластичен експлозив С4, които на свой ред бяха свързани е дистанционни детонатори.

- Явно са ни очаквали.

- Не нас - поправи го Рейнълдс, докато оглеждаше устройствата, - а мен. Знаели са, че ще се върна и са искали да ми натрият носа.

- Е, това е сериозно натриване на носа.

- Наказват ме заради това, че без позволение очистих един от тях.

- Наказват ни - поправи го Харват.

Рейнълдс се насили да се усмихне.

- Можеш ли да го обезвредиш? Нищо не разбирам от експлозиви.

- Не съм сигурен - отвърна Харват, докато изучаваше устройството. - Това не може да е единствената врата с монтирани жици. Шансът да ни гръмнат точно с нея е едно към шест.

- Трябва да проверим другите врати.

Харват пое вратите в дъното на склада, Рейнълдс - в предната част, а Джилиън провери прозорците. Когато отново се събраха, тя каза:

- По всички прозорци са прокарани жици.

Рейнълдс използва ръкава на своята дишдаша, за да попие потта от челото си, и добави:

- Същото е и при предните врати.

- И при задните - заключи Харват, - с една малка разлика.

- Каква?

- Когато сме влизали през вратата на офиса, сме задействали системата. Сега е активирана.

- Значи, няма проблем, стига да не се опитаме да излезем през някоя врата или прозорец, нали? - осведоми се Джилиън.

- Така изглежда - отвърна Рейнълдс. - Всички изходи са свързани един с друг. Отворим ли един от тях, ще експлодира всеки заряд в сградата. Тук сигурно има достатъчно С4, че да гръмне половината квартал.

Харват ги погледна и каза:

- Имаме и още по-голям проблем.

Джилиън и Рейнълдс го погледнаха.

- До офиса има заключено с катинар електрическо табло. Успях да открехна вратата достатъчно, за да надникна вътре.

- И? - поинтересува се Рейнълдс.

- Открих активиращото устройство на системата.

- Да го обезвредим тогава.