Unknown - Матю Райли Летящ старт

Имаше и още една допълнителна характеристика, която беше уникална и се срещаше само в това състезание. Беше известна като Правилото за 15-те секунди.

Накратко казано, състезателите трябваше да спазват 15-секундна дистанция от водача. Когато водачът минаваше под мостовете, се включваше таймер. След 15 секунди златистият цвят на йонния водопад преминаваше в червен и отворът в него се затваряше и го превръщаше в непревземаема стена от йони. Това означаваше, че ако не си на петнайсет секунди след състезателя пред теб, си аут от състезанието.

На този етап от Мастърс, след като бяха останали само осем участници, точкуването също се беше променило.

В последните две състезания победителят също получаваше по 10 точки. Обаче класиралият се на 2-ро място сега получаваше само 8 точки; 3-тият получаваше 6 точки; 4-тият получаваше четири точки; 5-ият — 2 точки, а последните трима — нищо. НЗ — незавършилите — също не получаваха точки.

За Джейсън положението беше ясно.

Той имаше само 8 точки и беше на 8 точки от водачите в класирането, така че в това състезание трябваше да завърши на едно от челните места — на първо или второ — а другите състезатели да се класират назад или въобще да не завършат.

Обаче ако бе научил нещо през този година, то беше, че в състезанията с летящи коли може да се случи всичко .

На разсъмване Манхатън се беше превърнал в гигантски стадион.

Огромни тълпи се трупаха по външните брегове на Ийст Ривър, Хъдсън и Харлем. В самия Манхатън нюйоркчани бяха превзели всяко място, откъдето можеше да се гледа — като се почне от парковете и сградите и се стигне до главните магистрали, които минаваха по краищата на острова: булеварда «Хенри Хъдсън», Уест стрийт и булевард «Франклин Рузвелт».

Обектът на това масово зяпане бяха…

… осемте ръмжащи летящи болида, зависнали над вълните на Ийст Ривър в сянката на могъщия Бруклински мост.

Джейсън и Бъг седяха присвити в «Аргонавт» и оглеждаха реката.

«Марсилският сокол» на Фабиан беше вляво от тях, а «Везир» на Труво — отдясно. Джейсън беше разбрал, че «Везир» е кръстен на коня на Наполеон.

Светофарите светнаха зелено и състезанието започна.

Ню Йорк Сити, САЩ (събота)

Състезание 3: Преследването

Обиколка: 1 от 120

Осем болида.

120 обиколки.

На много къса писта.

На Джейсън трите нюйоркски реки му приличаха на непрекъсната канавка, обградена от стени с крещящи зрители, на места обкрачена от мостове, от които се стичаха златистите йонни водопади.

Първият мост след Бруклинския беше Манхатънският, който беше толкова близо до първия, че йонният му водопад се включваше едва след Обиколка 2. Но следващият мост, огромният Уилямсбърг, както всеки първи завой във ФЛК, щеше да се окаже трудно място.

Златистият му водопад със сигурност работеше — и по времето, когато стигнаха до него, осмината състезатели трябваше да се подредят в индийска нишка, за да успеят да минат през тесния отвор в пердето от златисти йони.

Повърхността на Ийст Ривър се стрелкаше под носа на «Аргонавт». Джейсън натисна докрай всички лостове и се наклони за левия завой към малкия отвор под моста Уилямсбърг.

Видя моста, видя отвора, видя всички коли, които се стрелкаха около него, и си помисли: «Как ще успеем да минем?».

Но в мига преди мостът да се извиси пред тях всички коли се приближиха като зъбите на цип и с рев — ру-ум-руум-руум-руум — минаха през тесния отвор.

Докато прелиташе през отвора в друг водопад по средата на маршрута, Джейсън видя, че една кола не успя да се справи и вместо през отвора, се стрелна през каскадата от йони. Беше вторият пилот на ВВС на САЩ Дуейн Левицки със своята Кола №23 от модифициран изтребител Ф-55.

На две коли разстояние зад Джейсън колата на Левицки излезе от другата страна на водопада без видими белези, че нещо не е наред, но това беше само привидно.

Беше изгубила цялата си енергия.

Бавно, колебливо и неизбежно болидът занесе надясно, после почна да пада в дъга и накрая спря в мъртвата зона пред зрителите на източния бряг. И отпадна от състезанието.

— Играта започна — подвикна Джейсън.

Това изобщо не можеше сравни с опита му от спортното училище. Пилотите се блъскаха и бутаха. А тълпата сякаш… ами сякаш искаше кръв. Джейсън имаше чувството, че участва в римско надбягване с колесници.

Фабиан и Труво, двамата пилоти на «Рено», очевидно бяха решили да му стъжнят живота. През цялата първа обиколка — а и във втората и третата — го притесняваха, като нанасяха премерени удари по предния и задния му спойлер. Заплашваха го с наточените си предни стабилизатори.