Unknown - Матю Райли Летящ старт

Седмицата на Италианското бягане беше седмица на купоните. Вниманието на списанията, вестниците и ТВ токшоутата беше насочено само към едно: Ла Корса. Състезанието.

Букмейкърите въртяха цъфтяща търговия: предлагаха залози за всякакви възможни резултати — за победителя, за завършилите на първите три места в определен ред, други подреждания или просто името на състезател, завършил в челната петица.

Световният шампион и местен герой Алесандро Ромба беше в устата на всички. Победите му в Сидни и Лондон караха всеки фен на ФЛК да се пита дали той няма да излезе първият състезател в историята на спорта да завърши Златния голям шлем — да спечели и четирите турнира от Големия шлем през годината. Всъщност тази година той дори не беше успял да завърши добре някой от големите турнири. Непрекъснато участваше в токшоута и всички италианци бяха влюбени в него.

Състезателят от Франция Фабиан също обикаляше медиите. Веднъж Джейсън гледа едно негово интервю.

Водещият попита Фабиан какво е видял в спортното училище в Австралия.

— Там има много талантливи деца — отговори франсето. — Много таланти. Двамата студенти, които дойдоха да участват, са едни от най-добрите.

— Какво ще кажете за пилотката в училището? — полюбопитства водещият. — Около записването ѝ се вдигна голяма шумотевица. Какво мислите за нея?

Очите на Фабиан проблеснаха подло.

— Откровено казано, много шум за нищо. Изгуби още в първия кръг на турнира, и то безапелационно. Може да ме наречете сексист или старомоден, но аз лично не виждам място за жени в състезанията от ФЛК.

Джейсън се отврати.

Обаче скоро след това, винаги гладни, винаги търсещи нещо ново, медиите се нахвърлиха върху двамата млади пилоти, които щяха да направят своя дебют в Италианското бягане — един от турнирите за Големия шлем: Зейвиър Зонора и него.

Зейвиър, изглежда, приемаше вниманието на медиите като нещо естествено. Може би това се дължеше на факта, че беше принц. Или пък се дължеше на изкусния отдел Връзки с обществеността на заводския отбор на «Локхийд-Мартин», който избираше най-подходящите предавания за неговите участия. Вероятно Черния принц бе роден за суперзвезда.

Медиите (особено жълтите им страници) го представяха като предано протеже, като способния ученик, който ще наблюдава и ще се учи от своя учител, №1 в заводския отбор на «Локхийд-Мартин» Алесандро Ромба. Целите му бяха скромни: «Много бих се радвал, ако успея да свърша в първата десетка». И след няколко дни започнаха да го величаят като законен наследник на Алесандро Ромба в ролята му на национален любимец.

На Джейсън му беше по-трудно — дори само това, че се виждаше по телевизията и по кориците на списанията и вестниците, беше достатъчно плашещо.

Медиите се вкопчиха в годините му. При все че другата сряда щеше да стане на 15, те го представяха като блестяща изгряваща млада звезда — 14-годишното дете чудо — още момче, което въпреки всичко дръзва да влезе в мъжкия свят на ФЛК.

Той беше рядкост, оригинал — нещо като брадатата жена по цирковете — и това не му харесваше.

След първия репортаж, който твърдеше, че е недостатъчно подготвен, му се прииска да напише писмо на главния редактор. След двайсетия — просто мълчаливо се ядосваше.

Щеше му се Скот Сиракюз да беше тука, но неговият учител беше останал в спортното училище — в края на краищата той имаше и други ученици, които да наглежда в състезанията от училищния шампионат. Сиракюз беше казал, че ще се опита да дойде в Италия в неделя за състезанието.

Джейсън се надяваше, че ще успее.

Макар че Италианското бягане започваше в Рим, отборът «Аргонавт» беше базиран във Венеция II, тъй като целият град и каналите бяха собственост на Умберто Ломбарди.

Джейсън беше отседнал в грандхотел «Ломбарди» в апартамент, който се оказа третият най-добър в цяла Венеция II. Разбира се, най-добрият беше собственост на Ломбарди. Във втория най-добър беше настанен пилот №1 на отбор «Ломбарди» Пабло Ривиера.

Във всеки случай апартаментът на Джейсън се оказа по-голям от всички къщи, които беше виждал. Просторен и модерен, с ултрамодерни летящи мебели. От него се откриваха панорамни гледки към Адриатическо море и удивителната възстановка на площад «Сан Марко» във Венеция II.

До състезанието имаше цяла седмица.

Днес беше понеделник.

Официалната тренировка за местата в стартовата решетка щеше да се проведе в петък на тясна миниписта в сърцето на Италия. След това щеше да има галавечеря.