Unknown - Матю Райли Летящ старт

Балната зала беше пълна с богати и известни хора, облечени в най-хубавите дрехи, които можеха да се купят с пари. Мъже с вечерни костюми по поръчка, жени с ръчно изработени рокли на «Валентино», обсипани със скъпоценни камъни.

Прочути състезатели бяха пръснати из помещението: в единия край стоеше настоящият световен шампион Алесандро Ромба; при бара бе пилотът от военновъздушните сили на САЩ Карвър. А на маса близо до сцената, потънал в разговор с крал Франсис и Зейвиър Зонора, седеше много руганият френски пилот Фабиан — черната овца на професионалната лига: хитър, блестящ и крайно безскрупулен. Освен това напълно безразличен, че всички фенове на спорта извън Франция го мразят.

— Ей, Джейсън!

Джейсън се обърна и видя Ериъл Пайпър — изглеждаше абсолютно сензационно в плътно прилепнала по тялото сребриста рокля.

— Изглеждаш много добре — каза тя, докато оглеждаше смокинга му. — Но не толкова добре, колкото нашия малък навигатор. — И намигна секси на Бъг, който на мига си пусна боята.

— Джейсън, мисля, че вчера направи страхотно състезание — продължи тя. — Иска се много кураж да пропуснеш последния си питстоп.

— Трябваше да спечеля — простичко обясни Джейсън.

— Както и аз, приятелю, в утрешната първа обиколка — каза Ериъл. — Знаеш поговорката: на пистата приятели няма. Джейсън, утре няма да ти правя никакви отстъпки. Просто исках да го знаеш.

— Не се тревожи, аз също ще се състезавам с все сили.

— Но след това ще си останем приятели, нали? — попита Ериъл Пайпър наистина загрижено и Джейсън осъзна, че вероятно е губила приятели, след като ги е побеждавала на трасето.

Усмихна се.

— Разбира се. — И добави закачливо: — Естествено, стига ти да не ме намразиш, след като те победя.

Ериъл се ухили.

— Ах, ти, малък нахалник! Добре. Ще се видим на пистата!

Обърна се и с танцуваща походка пое към масата си.

Джейсън и отборът му се отправиха към своята.

Скот Сиракюз вече беше там.

— Здравейте всички — поздрави ги и стана да ги посрещне. — Малко по-различно от снощната ни вечеря, а?

— Да, доста — отговори Хенри. Като човек, който се труди неуморно и живее скромно, цялото това богатство и власт наоколо го плашеха. Чувстваше се твърде неловко и не беше сигурен как да се държи в подобна компания. — А и май няма да сервират пилешки бургери.

— Каквото ти се яде, това ще си поръчаме — избоботи един глас с италиански акцент зад гърбовете им.

Хенри, Джейсън, Бъг и Сали се обърнаха стреснати.

Зад тях стоеше огромен като мечка мъж, облечен в скъп смокинг, който едва обхващаше огромното му шкембе. Дебелите му бузи бяха обрасли с безукорно подстригана черна брада.

Джейсън го позна на секундата и от удивление раззина уста.

— Умберто Ломбарди — каза Сиракюз, — позволи ми да ти представя госпожица Сали, Джейсън Чейсър, баща му Хенри, братчето на Джейсън и негов навигатор Бъг.

След това се обърна към Джейсън.

— Умберто е мой стар приятел и когато днес се срещнахме, го попитах дали би се отбил при нас по време на вечерята. Той пък настоя да вечеря на нашата маса.

Джейсън още не можеше да се свести.

Ломбарди беше милиардер и собственик на отбора «Ломбарди» — един от малкото отбори в професионалната лига, собственост на частно лице.

Беше италиански строителен предприемач, спечелил богатството си с неприлично успешния проект «Венеция II». Когато предложил идеята си Венеция да се построи наново на 80 километра от оригиналния град — точно копие в комплект с кристалночисти хлорирани канали плюс ултрамодерни жилища — му се смеели и го сочели с пръст като луд.

Обаче с напредването на проекта, когато хората видели, че идеята на Ломбарди приема една прекрасна форма, апартаментите се разпродали бързо — основните клиенти били автомобилни състезатели с наклонности на плейбои и богатите и известните от цяла Европа.

Венеция II се бе превърнала в най-модния адрес на света. Скоро се бе появила и Венеция III — къде другаде, ако не на Венис Бийч, Калифорния. Последваха я Венеция IV, V и VI.

Обаче истинската страст на Ломбарди бяха състезанията от ФЛК и скоро чрез този огромен мъжага светът на Формула летящи коли се попълни с един приятен чудак. Дори когато тимът му се класираше последен в поредния шампионат, той с радост пръскаше пари по него. Беше известен като откривател на нови таланти — таланти, които фирмените отбори с големи бюджети бързо му отмъкваха.

— Трябва да знаете — продължи да боботи той, докато сядаше между Джейсън и Хенри Чейсър, — че тези галавечери понякога са много мухлясали. Хайвер, трюфели, гъши дроб. Пфу! Честно, понякога единственото, което ми се яде, е някой голям чийзбургер! — И мушна Джейсън с лакът в ребрата. — Не се тревожи, млади приятелю, ако храната мирише, ще си поръчаме пица по телефона. Така ще осигурим на тези социални паразити материал за клюки чак до следващия прием.