Уонг щеше да пресече финала пръв, изпреварвайки съотборника си с 0,3 сек.
Джейсън удари волана с юмрук.
— По дяволите!
Включи енергийния резерв за извънредни случаи и подкара бавно «Аргонавт» по финалната права. Стигна до бялата линия под леещия се като из ведро дъжд.
Когато се върна в бокса, завари отбора на Уонг да танцува победоносно. От екипа на Уошингтън също бяха доволни, че са завършили добре.
Скот Сиракюз също беше там и когато го видя, само поклати глава.
— Господин Чейсър, господин Чейсър, смел ход. Но също така и глупав. При повече от две хиляди състезания, проведени в това училище, само десет са спечелени от пилоти, които са пропуснали последния си питстоп. Така процентът на успех може да се сметне като 0,005%. Може и да ти се струва много смело, когато виждаш по телевизията Алесандро Ромба да го прави, но погледнато статистически, да пропуснеш последното спиране е глупава тактика. Моля, докато съм ти наставник, не го прави отново, защото някой ще вземе да си помисли, че окуражавам подобни глупости.
— Господин Уонг, добро каране. Изключителна работа на твоя старши механик. Господин Уошингтън, завоите ти имат нужда от изглаждане, но като цяло добра работа. А ти, господин Чейсър, имаш да работиш още много. Трябва да залягаш на техниката си и карай своя старши механик внимателно да проверява питмашината преди всяко състезание. — Сиракюз се обърна да си върви. — Момчета и момичета, това е всичко за днес. Ще се видим утре на Състезание 16. Както обикновено трябва да сте на питлейна два часа преди старта. Лека нощ.
И си тръгна.
Следващите няколко състезания минаха без големи произшествия — нямаше повредени части или изтощени магнитни дискове.
Само истинска надпревара.
«Аргонавт» показа няколко обещаващи финала. Първо едно трето, после пето място, което го изкачи на петнайсето място в общото класиране.
Ериъл Пайпър предизвика малка сензация, когато открадна победата от Барнаби Бейкър на последния завой в Състезание 18. Обаче след това отново я притиснаха технически проблеми и през следващите състезания два пъти не завърши и се смъкна на 14 място.
На Ериъл не ѝ пукаше — победата ѝ в Състезание 18 ѝ осигуряваше старта в многоочаквания Спонсорски турнир.
Джейсън обаче все още нямаше победа.
В Състезание 22 едва не спечели — това беше надпревара на вратички около изкопите на стария миньорски град Куинстаун, но се класира втори след Зейвиър Зонора. В този ден отново необичайно за сезона се лееше дъжд — толкова силен, че няколко от арките на вратичките рухнаха заради свличания на почвата и състезанието едва не беше отменено.
По време на самото състезание Бъг надмина себе си, като измисли много умен състезателен план — никой от другите навигатори и дори този на Зонора не се беше сетил за този маршрут.
Джейсън изпълни плана добре, но принц Зейвиър беше невероятен пилот — а в дъжда направо страхотен — и макар планът на неговия навигатор да беше по-обикновен, не беше по-малко резултатен със Зейвиър зад волана. Черния принц успя да спечели състезанието само с една точка преднина.
Джейсън сам се наруга. Състезателният им план беше страхотен, работата на Сали при питстоповете беше отлична. Неговото пилотиране беше причина да загубят. Той се беше оказал най-слабата брънка.
А сега оставаха само три състезания, за да спечели.
Същия ден се случи още нещо странно.
Докато стоеше на почетната стълбичка с Бъг и Сали, Джейсън забеляза Барнаби Бейкър — той беше завършил на 9-о място — вторачен нагоре в него, а до него Зороастро — неговия и на Зейвиър учител.
Забеляза и че Зороастро посочи Бъг и прошепна нещо в ухото на Барнаби.
Барнаби кимна.
Само Джейсън забеляза случилото се от висотата на подиума. Не знаеше какво може да значи това.
Но същата вечер разбра.
Вечерта, когато с Бъг се върнаха в спалното от вечеря, лампите на стълбището за техния етаж не светеха.
Целият район беше тъмен и тих. Предвещаващ нещастие.
На средата на стълбите четири неясни силуета — два пред тях и два зад гърбовете им — изскочиха от мрака.
Бяха попаднали в капан.
Двамата пред тях бяха принц Зейвиър и Барнаби Бейкър. Двамата отзад: набитият Оливър Кох и навигаторът на Барнаби — лукавият Гуидо Моралес.
— Брей, това била детската градина. Добро състезание, деца. Недостатъчно добро, но прилично усилие.
— Благодаря… — Джейсън се опита да продължи нагоре, но Барнаби и Зейвиър му препречиха пътя.
Читать дальше