lovech - Chestotata na Shuman

Пресичаше оживена улица - не, магистрала. Колите летяха в двете посоки и минаваха на сантиметри от нея. Тя се препъна и падна! Извика от страх. Точно в този миг осъзна, че вижда образи през очите на някой друг. През очите на мъж - видя краката и обувките му. Той избърса лице; по ръката му имаше кръв.

Колите изведнъж полетяха към него.

Смъртта беше неминуема.

Внезапно, както беше дошла, червената мъгла изчезна, а с нея и виденията.

Хелена предпазливо отвори очи и прошепна:

- Той е мъртъв.

- Кой?

- Мъжът.

- Какъв мъж?

- Онзи, когото видях във видението си.

Хулия я сложи да легне и я зави, сякаш се опитваше да я защити с меките памучни чаршафи.

Гласът ѝ беше силен и уверен, прикриваше тревогата ѝ.

- Всичко е наред, бамбина. - Оправи завивките и ги подпъхна под нея. - Това е само глупав сън. Si. Вече няма споменава за него.

Хелена се взираше в тавана. До този момент виденията я спохождаха единствено насън, а сега бяха нахлули в съзнанието ѝ, докато бе будна. Странно, но се чувстваше доста спокойна. Имаше нещо осезаемо в онова, което беше видяла. А щом бе осезаемо, значи можеше да се справи с него.

Хулия отвори едно оранжево шишенце и изсипа в шепата си две хапчета.

- Вземи. Помогне спи.

Хелена се извърна.

- Не, не искам хапчета.

Хулия обаче беше непреклонна.

- Si! Трябва.

- Не, Хухи, не искам!

Трябваше ѝ време да помисли. Беше познала мястото, където бе станала злополуката. Сигурна беше. Възможно ли бе всичко, което е видяла, да се е случило наистина? Нима имаше някаква телепатична връзка с онзи човек? Да не би да беше екстрасенска?

Хулия взе телефона.

- Тогава се обажда на доктор Бенетсуд!

Хелена се съсредоточи върху решителното ѝ изражение. Икономката ѝ изобщо не се шегуваше.

- Ще изпия хапчетата - каза Хелена, взе ги и ги лапна.

Хулия остави телефона.

- Няма обади, но трябва! Ти почива, si?

Хелена отпи глътка вода, за да преглътне хапчетата.

- Si.

- Добре.

Щом Хулия се извърна, Хелена изплю таблетките под възглавницата. „Никакви хапчета“. Точно сега искаше да мисли ясно. Във виденията ѝ имаше нещо, което трябваше да разбере. Просто го знаеше.

Щракна ключа и моторизираните завеси бавно се плъзнаха и закриха ярката слънчева светлина. С всяка секунда стаята ставаше все по-тъмна, докато не потъна в почти непрогледен мрак. Хулия придърпа стол до леглото в сумрака, седна и нежно погали Хелена по челото. Правеше го и навремето, когато Хелена беше малка.

А Хелена мислеше за магистралата от видението. Знаеше къде е станал инцидентът. Сигурна беше - недалеч от надлеза Уестхаймър. Пое дълбоко дъх и затвори очи. В много отношения се чувстваше спокойна за първи път от седмици.

3.

Хюстън, Тексас

Жилищен блок „Мемориал", етаж 16

25 ноември 2012

17:52

Мисия Исая - ден първи

Хелена отвори очи, огледа просторната спалня, после се обърна към часовника на нощното шкафче. Беше спала повече от девет часа. Девет часа . Случваше ѝ се за първи път от месец, при това без приспивателни. Хулия беше заспала на стола до нея. Хелена внимателно стъпи на пода, поспря, за да престане да ѝ се вие свят, след което влезе в дрешника и си избра дрехи: избелели джинси и черно поло. После отново седна на леглото, за да се обуе.

Хулия се размърда. Гласът ѝ бе сънен.

- Будна ли си?

- Не мога да повярвам, че съм спала толкова много - отвърна Хелена.

- Добри хапчета, si?

Думите ѝ предизвикаха усмивката на Хелена - нещо, което рядко се случваше напоследък.

- Si, Хулия. Добри хапчета.

Хулия надигна едрото си тяло от стола и се опита да приглади гънките на черната си рокля.

- Баща ти се обажда. Казвам му, че спиш. - Тръгна към вратата. - Ела, прави вечеря.

Натисна копчето и завесите се дръпнаха. Слънцето беше увиснало ниско над хоризонта.

- Трябва да свърша нещо важно - отвърна Хелена.

Хулия спря и я погледна недоволно.

- Не искам излиза. No!

Хелена прибра немирния кичур зад дясното си ухо.

- Просто отивам да се разходя... да ми се избистри главата. - Грабна черното си кожено яке от гардероба и го наметна. - Няма да се бавя.

Хулия ѝ се закани с пръст.

- Не, не, не. Приготвя вечеря заедно. - И посочи към кухнята.

Хелена отключи стенния шкаф. Лъхна я миризма на оръжейна смазка. Чекмеджетата бяха специално проектирани - в тях имаше над двайсет пистолета от различни марки и модели. Всеки беше поставен с дръжката нагоре, с необходимите муниции и комплекти за почистване в шкафчето отдолу. Хелена си избра черен „Колт“, един от двата еднакви. Пъха пълнител в облицованата с гума дръжка и той щракна решително.