lovech - Chestotata na Shuman

Хвърли последен изумен поглед към димящия покрив, а после слезе по прашните стъпала и отвори вратата. Озова се във фоайе с асансьори. Бяха шест, по три от всяка страна на площадката; над тях имаше надпис „Етаж 36“. Явно сградата бе наистина висока. И магнит- ната ѝ сигнатура бе силна. Несъмнено това беше причината да се е материализирал точно тук.

Чу се мелодичен звън и вратата на един асансьор се отвори. Уилсън чу тихите звуци на класическа мелодия. С огромно любопитство пристъпи към огледалото в кабината и внимателно се огледа от различни ъгли. Въздългата му светлокафява коса беше разрошена и той прокара пръсти през нея, за да я приведе в криво-ляво приличен вид.

Отражението, което видя, го накара да се усмихне - не откри никаква промяна. Очите му си бяха все така тъмносини, кожата - почерняла от дните на открито преди пътуването във времето.

- Всичко върви доста добре - каза на глас.

Главоболието му като че ли се засилваше, но той реши да не му обръща внимание. От високоговорителя на стената се разнесе компютърно генериран глас:

- Спускане.

Уилсън натисна бутона за първия етаж и зачака вратата да се плъзне и да се затвори. Всичко беше толкова лесно. Реши, че Бартън Ингърсън несъмнено е гений. Пътуването във времето се бе увенчало с пълен успех.

Изобщо не осъзнаваше, че тепърва всичко ще започне да се разпада и че той няма как да го спре.

На течнокристалния дисплей запълзя дата:

25 ноември 2012

Това беше първата индикация за ужасното положение, в което се бе озовал. Според датата беше пристигнал с повече от шест години закъснение.

Докато вратата на асансьора се затваряше, от тоалетната се появи уморен наглед полицай, оправи колана с кобура и тръгна през площадката с вестник под мишница. Смяната му щеше да свърши след час.

Усети миризмата на изгоряло, спря за момент, а после се втурна нагоре по прашните стълби към светлината на започващия ден.

Пребледня, когато видя покрива. Бетонът беше почернял и във въздуха се стелеше пушек. Беше отсъствал само петнайсет минути. Посегна към пистолета, извади го от кобура и нервно се завъртя, оглеждаше се за движение. Боята от стените се беше обелила. Стоманеният парапет беше стопен. Пластмасовият му стол се беше превърнал в локва зелена пихтия.

Сърцето на полицай Франк Макгуайър думкаше толкова силно, че той едва чуваше собствените си мисли, докато натискаше бутона на уоки-токито си.

- Тук пост девет. - Огледа се отново, почти изгубил дар слово. - Нещо е станало. Някаква експлозия...

Радиостанцията изпращя в ръката му.

- Тук базата. Повторете съобщението.

- Пост девет! — повтори Макгуайър, този път по-развълнувано. - Някаква експлозия! На покрива! - Едва успяваше да се овладее. - Не зная какво точно е станало. Нямам представа!

- Пост девет, видяхте ли нещо?

- Нямаше да съм жив, ако бях тук горе - отвърна той.

Последва кратко мълчание, след което радиостанцията изпращя отново.

- Пост девет, останете на позиция. Вдигаме по тревога оперативна група. Повтарям - останете на позиция.

На всеки няколко секунди Уилсън поглеждаше пълзящата дата. В кабината звучеше тиха музика. Той се опитваше да прецени дали пристигането му шест години по-късно ще се отрази на мисията му. Честотата на Шуман вероятно щеше да е по-висока, но какви щяха да са последствията? Стигна до заключението, че Бартън е направил критична грешка. Температурата на транспортната капсула явно е била твърде ниска.

Изведнъж асансьорът спря.

Етаж 24

Вратата се плъзна настрани. Във фоайето стоеше въоръжен охранител и се взираше напрегнато в Уилсън. Беше набит, с дебел врат и увиснали бузи. Светлозелената му униформа беше опъната по широките му гърди, а черните панталони бяха малко къси за яките му крака и под тях се виждаха бели спортни чорапи.

„Прилича на булдог“ - помисли Уилсън. На ризата на мъжа имаше бадж с надпис „Охрана“ и името на някаква компания. Гладко обръснатата му кожа и прилежно сресаната коса показваха, че работният му ден тепърва започва.

Уилсън извърна поглед и се помъчи да се държи естествено, но продължаваше да усеща погледа на мъжа върху себе си. „Всеки момент вратата на асансьора ще се затвори — каза си той. - Всичко ще е наред“. На колана на охранителя имаше револвер и Уилсън го стрелна с поглед. За първи път виждаше такова оръжие отблизо.

- Надолу — каза гласът от високоговорителя.

Сякаш това беше знакът.

Охранителят скочи в кабината и го нападна.