Брет Елис - Американски психар

Прайс едва не изплюва шведската си водка след този коментар, но аз се опитвам да хвана погледа на всеки един от присъстващите, най-вече на Вандън, която, ако махне зеления кичур и кожените изгъзици по тялото си и се поосвежи с малко аеробика и с блуза от "Лора Ашли", може да стане и красива. Защо обаче се чука със Сташ? Толкова е тромав и безличен, подстриган е грозно и има поне пет килограма в излишък; под черната тениска няма дори грам мускулче.

– Но не можем да пренебрегнем и социалните си нужди. Стига са се подигравали хората със социално-осигурителната ни система. Трябва да дадем храна и подслон на бездомните, да оказваме отпор на расовата дискриминация и да разширяваме гражданските права, като настояваме за равни права на жените, но да поизменим закона за абортите така, че да бъде защитено правото на живот, а и жената да има право на избор. Трябва още да наложим по-строг контрол върху притока на нелегални имигранти. Да насърчаваме връщането към традиционните нравствени ценности, да премахнем секса и насилието по телевизията, в киното, в поп музиката, навсякъде. Най-важното е да и възпитаваме младите хора в дух на социална загриженост към всички и на по-малко материализъм.

Допивам си уискито. Всички ме гледат смълчани. Кортни се усмихва и изглежда доволна. Тимъти само клати глава. Сякаш не може да повярва на ушите си. Ивлин е тотално озадачена от посоката, в която е тръгнал разговорът, и изправя се малко несигурно и пита иска ли някой десерт.

– Имам... сорбе – предлага тя сякаш в транс. – С вкус на киви, карамбола, черимоя, кактусов плод и уф... как му викаха... – Спира за миг тъпашкото монотонно изреждане и се мъчи да се сети за последния плод. – Ох, да бе, японска круша.

Никой не продумва. Тим бързо ми хвърля един поглед. Поглеждам Кортни, после Тим, накрая Ивлин. Ивлин улавя погледа ми и загрижено се взира в Тим. Аз също се обръщам към него, после поглеждам Кортни и пак се втренчвам в Тим, който още веднъж ме стрелва с очи, преди да отговори бавно и несигурно:

– Кактусова круша.

– Кактусов плод – поправя го Ивлин.

Поглеждам подозрително Кортни и след като тя си избира черимоя, казвам:

– Киви.

Тогава Вандън също си поръчва киви, а Сташ бавно и с отчетливо натъртване на всяка сричка изръсва:

– Шоколадови пръчици.

За миг Ивлин се стъписва, щом чува това, но бързо надява на лицето си маска на учтивост и добронамереност, отвръщайки:

– О, знаеш ли, Сташ, нямам шоколадови пръчици, въпреки че без съмнение би било много екзотично да се прави с тях сорбе. Вече казах, че имам черимоя, кактусова круша, карамбола... Ох, да му се не види, исках да кажа кактусов плод...

– Знам, чух те. Чух много добре – прекъсва я той. – Изненадай ме.

– Е, добре – отговаря Ивлин. – Кортни? Ще ми помогнеш ли?

– Разбира се.

Кортни става, а аз проследявам как токчетата ѝ чаткат в посока към кухнята.

– Никакви пури, момчета! – провиква се Ивлин оттам.

– Не съм си помислял дори – процежда Прайс и прибира пурата в джоба на сакото си.

Сташ продължава да гледа сушито втренчено, с внимание, което ме плаши, и надявайки се да усети сарказма, го питам:

– Пак ли мръдна или що?

Вандън е направила ухилено лице от калифорнийската питка, която си беше сложила в чинията, обръща я към Сташ да я види и пита:

– Царю?

– Готино е – сумти Сташ.

Ивлин се връща за маргарита със сорбе в чаши "Одеон" и с неотворена бутилка "Гленфидич", която си остава непокътната, докато ядем десерта.

Кортни трябва да си тръгва по-рано, за да вземе Луис от служебен банкет в "Бедлъм", новия клуб, открит в центъра на града. Сташ и Вандън ни напускат малко след това – трябвало да "маркират" нещо си някъде в Сохо. Само аз забелязвам как Сташ взима парчето суши от чинията си и го пъхва в джоба на тъмнозеленото си кожено яке. Споменавам това пред Ивлин, докато тя реди чиниите в съдомиялната машина, и тя ме поглежда с неприязън, от която разбирам, че тази вечер чукането май ще се отмени. Въпреки това не си тръгвам. Както и Прайс между впрочем. Изтегнал се е на пода върху килим от края на осемнайсети век и пие еспресо от чашка "Сералийн" в спалнята на Ивлин. Примъквам си чаша "Абсолют" с боровинков сок и се изтягам на леглото на Ивлин с бродирана възглавница "Джени Б. Гууд". Ивлин е седнала пред тоалетката и разресва косите си, копринена рокля от "Ралф Лоран" на бели и зелени райета обгръща красивото ѝ тяло, очите ѝ съзерцават отражението в огледалото.

– Аз май съм единственият, който разбра, че Сташ помисли парчето суши за... – леко се покашлям и продължавам – ...домашен любимец.