Брет Елис - Американски психар

– Да, показва. Много е тъжно.

– Виждаш ли? И Бейтмън е съгласен с мен – самодоволно ѝ заявява Прайс.

– Ами! – С хартиена салфетка "Клийнекс" Ивлин започва да изтрива от лицето си всичко, с което го бе наплескала. – Патрик не е циник, да знаеш, Тимъти. Той си ми е добро момче комшийче, нали, скъпи?

– Не съм – прошепвам на себе си. – Аз съм гаден, шибан психар.

– И какво толкова? – въздъхва тя. – да не би тя да е най-голямата красавица на света?

– Ха така! Подценяването на века! – възкликва Прайс.

– Обаче и Сташ не е най-големият красавец на света. Те са си лика-прилика, идеална двойка. Да не са се запознали случайно в "Любовна връзка" [3]или нещо от този род?

– Хайде, стига сме ги одумвали! – предлага Ивлин.

– Сташ наистина е талантлив и аз съм сигурна, че подценяваме Вандън.

– Това девойче... – Прайс се обръща към мен. – Слушаш ли, Бейтмън, това девойче – Ивлин ми го каза, – това девойче взело под наем касета с филма "Точно по пладне" [4], защото мислела, че в него се разказва за... хлъц! ... производители на марихуана.

– А, сега ми идва наум – обаждам се. – Не можахме да разберем от какво живее този Сташ, който, предполагам, има и второ име, но не желая да ми го казваш, Ивлин.

– Първо на първо, той е много свестен и възпитан – отбранява се тя.

– Абе човекът си поиска сорбе с шоколадови пръчици, ехеей! – провиква се Тимъти с престорено учудване. – Къде отиваш ти?

Ивлин не обръща внимание на подигравката и сваля обеците си в стил Тайна Чоу.

– Той е скулптор – отсича тя.

– Дрън-дрън – отвръща ѝ Тимъти. – Нали говорих с него в "Одеон". – Пак се обръща към мен. – Точно когато си поръча риба-капучино и ако беше сам, сигурни щеше да си поиска и сьомга с мляко. Та той ми каза тогава, че организирал купони и на практика това го превръщало в... не съм сигурен за точната дума, Ивлин, поправи ме ако сбъркам... доставчик на храни. Точно яка, той е доставчик на храни! А не някакъв си шибан скулптор!

– Уф, я се успокой – съветва го Ивлин и разтрива още крем по лицето си.

– Все едно да кажем, че ти си поетеса.

Тимъти е доста поркан и започвам да се чудя няма ли да се разкара.

– Е – започва Ивлин, – някога бях...

– Ти си една гадна машина за думи! – изтърсва Тим.

Приближава се до нея и леко се привежда, за да види отражението си в огледалото.

– Да не би да си напълнял в последно време, Тим? – пита тя замечтано. Оглежда главата му в огледалото и добавя: – Лицето ти изглежда по-заоблено.

В отговор Тимъти подушва врата ѝ и пита:

– Какво е това вълшебно... ухание?

– "Обсешън" – усмихва се кокетно Ивлин и леко побутва Тимъти настрани. – Парфюм "Обсешън". Патрик, кажи на приятелчето си да не ми виси на главата.

– Ааа, чакай, чакай. – Тимъти вдишва дълбоко и шумно. Не е "Обсешън". Това е... това е... – той изкривява лице в уж ужасена гримаса... – та това е, майчице, това е "К. Т. Инстатан"! Крем за бързо почерняване!

Ивлин мълчи и преценява какво да каже. Още веднъж оглежда главата на Прайс.

– Ти да не оплешивяваш?

– Ивлин, не сменяй темата, ами... – Изведнъж Тимъти замлъква и истински разтревожен, прокарва ръка по косата си. – Като спомена това, та се сетих да те питам: не съм ли попрекалил с гела, а?

– Може би – отвръща тя. – А сега намери си нещо за занимание и седни някъде.

– Е, нищо, поне не е зелена и не съм я подстригвал с ножчето за масло – успокоява се Тим, намеквайки явно за боядисания кичур на Вандън и за евтината, грозна подстрижка на Сташ. Грозна, защото е евтина.

– Абе ти май наистина си напълнял – вече по-сериозно казва Ивлин.

– Стига бе, Ивлин, не съм.

Тим е пообиден, почти готов да се отдръпне от нея.

– Лицето ти определено изглежда по-заоблено. Не е така... изваяно.

– Не може да бъде.

Той се взира в огледалото. Тя продължава да реши косата си, но някак разсеяно, защото гледа Тим. Той забелязва това, подушва врата ѝ, струва ми се дори, че я близва с език, и се ухилва.

– Ама това наистина е "Инстатан", нали? Хайде, пред мен можеш да си признаеш. Нали го усещам.

– Не – отговаря Ивлин сериозно. – По "Инстатан" си падаш ти.

– Ами, нищо подобно. Поддържам си тена с нагревки в един салон. Честно ти казвам. А пък ти използваш "Инстатан".

– А пък ти си фантазираш – мънка тя неубедително.

– Не се майтапя, казвам ти. Ходя в един салон за тен. Е, скъпичко излиза, но пък... – Прайс леко пребледнява.

– "Инстатан" е все пак, нали?

– Ау, каква смелост: да признаеш, че посещаваш салон за тен.

– Значи "Инстатан" – злорадства Тим.