Брет Елис - Американски психар

– Абе на тебе ти трябва някое девойче от "Камдън" – обажда се Ван Патън, вече посъвзел се от историята на Макдърмот.

– Ууу, страхотно – обаждам се и аз. – Някое, дето си мисли, че няма нищо лошо в това да се чука с брат си.

– Да, ама и си мисли, че СПИН е някаква нова рокгрупа от Англия – уточнява Прайс.

– Къде ще е вечерята? – пита Ван Патън и разсеяно зяпа въпроса, написан на салфетката му. – Мамка му, къде отиваме бе?

– Да не повярваш, ама мацетата си мислят, че много ни е страх от тия работи, от болестите де – добавя той след малко, като поклаща глава.

– Да ме убият, не слагам презерватив – заявява Макдърмот.

– Четох една статия, даже си я преснимах – започва Ван Патън. – И там пишеше, че шансът да хванеш СПИН е нула, точка, нула, нула, нула, пет на сто или нещо подобно, дори и да си чукал най-разбрицаната курва или проститутка.

– Мъжете просто не се заразяват.

– Да, ама само белите.

– И онова маце през цялото време беше с ръкавица, а? – пита Прайс, който все още не може да се съвземе от шока. – А стига бе! По-добре да се беше оправил сам!

– Я чуй това: "Патката и така се вдига." Фокнър – намесва се Ван Патън.

– Абе ти кой колеж си завършил? "Пайн Менър" [7]? – пита го Прайс.

– Господа – обявявам, – вижте кой идва насам.

– Кой? – пита Прайс, без да се обръща.

– Ще ти помогна – най-големият хитрец в "Дрексъл Нърнхам Ламбърт".

– Конъли? – сеща се Прайс.

– Здрасти, Престън – казвам аз и се здрависвам с Престън.

– Братоци – обръща се Престън към цялата маса, – съжалявам, че няма да мога да вечерям с вас сега.

Престън е в двуреден вълнен костюм от "Аликзандър Джулиън", памучна риза и копринена вратовръзка от "Пери Елис". Навежда се над масата, като се подпира с ръка на облегалката на стола ми.

– Наистина съжалявам, ама нали знаете – задължения.

Прайс ме поглежда с укор и прошепва:

– Абе тоя беше ли поканен?

Свивам рамене ѝ си допивам уискито.

– Какво прави снощи? – пита го Макдърмот и добавя:

– Готин е този плат,

– Коя оправи снощи? – поправя го Ван Патън.

– Аа, не, не – отговаря Престън. – Вечерта бе много изискана и благоприлична. Никакви гаджета, никакво духане и никакъв алкохол. Бях в руската чайна с Александра и родителите ѝ. Я чуйте, тя вика на баща си Били. Обаче бях скапан и пих само една "Столичная". – Той сваля очилата си (които, разбира се, са "Оливър Пийпълс") и се прозява, докато чисти стъклата им с носна кърпичка "Армани". – Не съм много сигурен, но онзи православен келнер май ми е сипал нещо приспивателно в борша снощи. Направо съм гроги.

– И какво ще правиш сега? – пита Прайс с явно безразличие.

– Трябва да върна едни видеокасети, после ще учим виетнамски с Александра и накрая съм на някакъв мюзикъл на Бродуей, май е английски – отговаря Престън, като оглежда заведението.

– Абе, Престън – обажда се Ван Патън, – знаеш ли, смятаме да изпратим въпроси до GQ. Искаш ли и ти да се включиш с един?

– А, разбира се, даже съм го намислил – отговаря Престън. – Значи така, ако сте със смокинг, как ще се предпазите от набиране на ризата нагоре?

Ван Патън и Макдърмот мълчат цяла минута, накрая със сериозно изражение Крейг казва:

– Добър въпрос.

– Ами ти, Прайс? Нямаш ли въпрос? – пита Престън.

– Имам – въздъхва Прайс. – Ако всичките ти приятели са идиоти, престъпление ли е или е божа работа да им пръснеш черепите с магнум трийсет и осми калибър?

– Ааа, не става за GQ – заявява Макдърмот. – Опитай да го пробуташ в "Солджър ъф форчън".

– Или във "Веиити Феър" – допълва Ван Патън.

– Абе, кой е онзи там? – пита Прайс и се взира към бара. – Не е ли Рийд Робинсън? А между впрочем, Престън, номерът е следният: правиш си един илик отпред на ризата и с копче, зашито от вътрешната страна на панталона, я прикрепваш към него. Така тя няма да се вдига нагоре, когато сядаш. Ама този не е ли наистина Рийд Робинсън? Страшно прилича на него.

Впечатлен от разяснението на Прайс и все още полунаведен, Престън бавно се извръща, слага очилата си и се вторачва в бара.

– Не, това е Найджъл Морисън.

– Ааа – възкликва Прайс. – Някой от онези млади британски педали, дето са на стаж в...

– Откъде знаеш, че е педал? – питам го.

– Та те всички са педали – вдига рамене Прайс. – Британците де.

– Да, ама ти откъде разбра, Тимъти? – хили се Ван Патън.

– Ами видях го да чука Бейтмън в мъжкия кенеф на "Морган Стенни".

Въздъхвам с досада и се обръщам към Престън.

– Къде всъщност стажува Морисън?