Брет Елис - Американски психар

– Добре де, това шизофрения ли е или какво? Кажете ни.

– Не, не, в никакъв случай. Хората с раздвоение на личността не са шизофреници – отговаря жената и поклаща отрицателно глава. – Ние например не сме опасни.

– Ясно. Добре тогава – започва Пати, застанала сред зрителите в студиото с микрофон в ръка, – коя бяхте миналия месец?

– Миналия месец сякаш най-много бях Поли.

Режисьорът включва в близък план угриженото лице на някаква домакиня от публиката, но преди тя да се види на монитора, камерата се връща отново на жената с раздвоение на личността.

– Така, така – нарежда Пати, – а сега коя сте?

– Ами... – уморено мънка онази, сякаш ѝ е писнало да ѝ задават този въпрос, на който е отговаряла хиляди пъти по един и същи начин и никой не ѝ е повярвал. – Този месец съм... агнешки котлет. Да, предимно... агнешки котлет.

Следва дълга пауза. Камерата дава отблизо зяпнала от учудване лелка от зрителите да клати глава, докато друга ѝ шепне нещо в ухото.

Обувките ми, тип мокасини от крокодилска кожа, са от "А. Тестони".

Докато ровя из дрешника в коридора за шлифера си, намирам шал "Бърбери" и подходящо палто с избродиран на него кит (каквито носят децата), изцапан отпред с нещо като засъхнал шоколадов сироп, което прави реверите по-тъмни. Слизам с асансьора и с леко поклащане на китката навивам ръчния си часовник "Ролекс". Казвам "добро утро" па портиера, излизам навън и спирам такси, с което потеглям към Уолстрийт.

"При Хари"

Двамата с Прайс вървим по улица Хановер в най-тъмните мигове на здрача и сякаш водени от невидим радар, мълчаливо приближаваме "При Хари". Тимъти не е обелил дума, откакто си тръгнахме от "Пи енд Пи". Дори не казва нищо за грозния скитник, седнал превит на улица Стоун, но пък не пропуска да подсвирне на една мацка – с големи цици, руса, разкошен задник и дълги крака, която отминава към улица Уотър. Прайс изглежда нервен и напушен и не ми се ще да го питам какво му е. Носи ленен костюм от "Канали Милано", памучна риза от "Айк Бехар", копринена вратовръзка от "Бил Блас" и кожени обувки с бомбета и връзки от "Брукс Брадърс". Аз съм в лек ленен костюм, с широк панталон, с памучна риза и копринена вратовръзка на точки, всичките от "Валентино Кутюр", и кожени обувки с дупчици на високите бомбета от "Алън Едмъндс". Хлътваме в "При Хари" и веднага забелязваме Дейвид ван Патън и Крейг Макдърмот на една маса най-отпред. Ван Патън е облечен в двуредно вълнено спортно сако с копринени нишки и панталон с пригладени ръбове от същата материя от "Марио Валентино", отдолу личи памучна риза от "Гитмън Брадърс", а копринената му вратовръзка на точки е от "Бил Блас"; носи кожени обувки от "Брукс Брадърс". Макдърмот е в ленен костюм с широки панталони, ленена риза от "Базил" и копринена вратовръзка от "Джоузеф Абуд", на краката си има мокасини от "Сузън Бенис Уорън Едуардс".

Двамата са се привели над масата и пишат нещо върху хартиени салфетки, пред единия има скоч, пред другия – мартини. Махат ни с ръка да отидем при тях. Прайс захвърля коженото си куфарче "Туми" на един от празните столове и отпрашва директно към бара. Подвиквам му да ми вземе едно "Джей енд Би" с лед и сядам при Ван Патън и Макдърмот.

– Здрасти, Бейтмън – поздравява ме Крейг с глас, от който личи, че не е на първото мартини. – Я кажи, отиват ли мокасини с пискюли на делови костюм, или не? Не ме гледай така, сякаш съм се чалдисал.

– Уф, не занимавай Бейтмън с глупости – прозява се Ван Патън и разсеяно отпива от чашата си.

В ръката си държи златна химикалка "Крос", която танцува пред лицето му.

– Ван Патън? – обръща се към него Крейг.

– Какво?

Макдърмот се поколебава за миг, после изтърсва приглушено:

– Що не вземеш да млъкнеш.

– С какво се занимавате бе, смотаняци такива? – питам ги.

В същия момент забелязвам Луис Карутърс, застанал пред бара до Прайс, който не му обръща никакво внимание. Карутърс е зле облечен: двуреден вълнен костюм с четири копчета на сакото, купен навярно от "Чапс", раирана памучна риза, копринена вратовръзка, вързана на фльонга, и очила с рогови рамки от "Оливър Пийпълс".

– Виж сега, Бейтмън, пращаме тези въпроси в GQ [5] започва да обяснява Ван Патън.

Луис ме вижда, усмихва се бегло и ми се струва, че дори се изчервява, после се обръща с лице към бара. Не знам защо, но барманите все го пренебрегват.

– Хванахме се на бас кой от нас ще влезе първи в рубриката "Въпроси и отговори", така че сега чакам отговор. Как мислиш, а? – упорства Макдърмот.