Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Името ми е Маги Сондърс и съм дошла на посещение при Антъни Спенсър.

- Не сме ли се срещали? - усмихна се младата жена. -Изглеждате ми позната.

- Вероятно сме се виждали някъде из района. Работя в отделение „Хематология и онкология“ в „Дорнбехър“.

- Да, сигурно сте права - кимна жената и направи проверка в компютъра си. - Да видим, Маги Сондърс. Да, има ви в списъка. Но не сте роднина, както виждам.

- А вие какво си помислихте първоначално? - Двете се усмихнаха. - Но го познавам добре. - Едва не се изпусна да добави „откакто е в кома“, но за щастие се усети навреме.

- Брат му ме добави в списъка.

- Тоест Джейкъб Спенсър? - Маги кимна и рецепционистката продължи: - Знаете, че е позволено да влизат само по двама посетители наведнъж, нали?

- Разбира се - потвърди Маги. - Е, навярно желаещите да го посетят не се редят на опашка.

В последните й думи се прокрадна сарказъм, но за това стана причина по-скоро нервността. Рецепционистката отново погледна монитора.

- Вие сте четвъртата в списъка - каза тя и се усмихна отново.

- Четвъртата? - изненада се Тони. - Кои са другите трима?

- Другите предполагам са членове на семейството му?

- подпита Маги.

- Да, Джейкъб Спенсър, Лори Спенсър и Анджела Спенсър. След тях сте вие. Сега при него няма никого. В стая № 17 е, ако желаете да влезете веднага.

- Благодаря ви - каза Маги с облекчение и тръгна.

- Ама че работа! - изруга Тони. В главата му се блъскаха множество мисли.

- Замълчи! - предупреди го Маги тихо. - Ще говорим за това след минута.

Влязоха в светла стая, в която лежеше мъж, свързан посредством маркучи и кабели към множество уреди. Помещението изпълваше ритмичният шум на апарата за командно дишане. Маги застана така, че Тони да може добре да вижда себе си.

- Изглеждам ужасно! - възкликна той.

- Ами почти си мъртъв - отвърна Маги и обходи с поглед апаратурата. - Ако се съди по показанията на уредите, в мозъка ти не протича кой знае каква активност. Няма почти никого на горния етаж, така да се каже.

Тони не обърна внимание на последния коментар. В главата му все още цареше хаос.

- Не мога да повярвам, че бившата ми съпруга идва тук, както и Анджела.

- Лори от списъка ли е бившата ти съпруга? Колко време бяхте женени? А коя е Анджела?

- Да, Лори е бившата ми съпруга. Живее на Източното крайбрежие, а дъщеря ни Анджела живее близо до нея, най-вече за да е далеч от мен, предполагам… Женени бяхме… ъм… кой път имаш предвид?

- Как така „кой път“? Били сте женени повече от веднъж? - Маги не можеше да повярва на ушите си и сложи ръка пред устата си, за да не се разсмее. - Защо досега не си ми разказвал за това? - попита го, говорейки в шепата си.

- Ами… - Тони не знаеше как да отговори, че да не предизвика нов порой от въпроси. - Така е. Женил съм се два пъти в живота си, и двата пъти за една и съща жена, но наистина се срамувам от начина, по който се отнесох с нея, така че… Всъщност не ми се щеше да обсъждаме точно този въпрос.

- А Анджела? Твоята дъщеря.

- Бях ужасен баща. Физическото присъствие на мъж в семейството не компенсира липсата на баща. В определен смисъл никога не съм присъствал в живота й.

- Знае ли тя?

- Кой да знае, какво да знае?

- Твоята бивша. Знае ли, че съжаляваш?

- Съмнявам се. Никога не съм й казвал. Не си давах сметка какво съм сторил и какъв задник… Знаеш ли… ти познаваш само малка част от моя характер, който съвсем не е възхитителен… Между другото съжалявам за това…

- Тони, никога не съм срещала човек, който да е изцяло лош. Отчасти лош, да, но никога изцяло. Всеки някога е бил дете, а това ме кара да вярвам, че за всеки има надежда. Хората се държат лошо поради конкретна причина, често без самите да знаят каква е тя. Може причината в момента да не е явна, може да отнеме доста време, докато бъде открита, но такава неизменно съществува.

- Да, в момента и аз търся и съм обнадежден, защото мисля, че започвам да разбирам някои неща.

Маги беше достатъчно тактична, за да не продължи да го разпитва, и за кратко и двамата се умълчаха, всеки отдаден на свои мисли.

Първа Маги наруши мълчанието:

- В такъв случай… техните посещения са изненада за теб?

- Всичко е изненада за мен - промърмори той. - Предполагам ти също обичаш изненадите?

- Хей, изненадите са нещо много ценно. Напомнят на човек, че не е Бог.

- Интересно! - отвърна Тони. - Напомни ми някой път да ти разкажа за един разговор, който водих с… Няма значение.

Маги изчака.

- Та… докато Кларънс не ни каза, нямах представа, че Джейк живее дори в тази част на страната. Последното, което чух за него, беше, че бил някъде в Колорадо. Лори и Анджела ме мразят и в червата, затова не мога да си обясня тяхното желание да идват тук, освен ако… - Той направи пауза, мислейки за някаква възможност. - …Освен ако смятат, че умирам, и са дошли да приберат наследството си.