Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът

- Всичко наред… - Жената направи пауза, вдигайки въпросително едната си вежда. - …ли е?

Маги свали ръката си колкото й бе възможно по-спокойно и естествено.

- Да! Абсолютно всичко е наред, всички тук сме добре.

- Маги се усмихна със своята най-невинна усмивка и от стъпи от леглото. Това сякаш поуспокои сестрата. - Ние..

- Тя прочисти гърлото си. - Аз съм на посещение на моя добър приятел и вероятно сте ме чули… ъъъ… да се моля за него.

- О, вече сме „добри“ приятели? - не можа да се сдържи Тони.

Сестрата огледа стаята втори път, за да се увери, че всичко си е на мястото, а после й кимна с усмивка, която сякаш казваше „жал ми е, задето си чалната“. - Приключвате ли вече, защото има други хора, които чакат да посетят пациента. Искам да им кажа след колко време ще могат да влязат.

- О! - възкликна Маги. - Аз приключих!

- Не, не сме приключили! - възрази Тони.

- Да, приключихме - настоя Маги, но се сети за сестрата и с извинителен тон поясни: — Имам предвид… себе си и Бог. Свърших това, за което Той ме беше изпратил. Молитвите, както знаете, могат да бъдат произнасяни навсякъде и по всяко време, така че, щом чакат други посетители, аз мога да си тръгна на момента, да се изнижа покрай вас, за да могат те да влязат веднага. Ще се върна друг път.

Сестрата задържа вратата за миг, като че ли двоумейки се какво да направи, но накрая отвори и позволи на Маги да излезе,

Маги мина покрай нея и се отдалечи по коридора. Щом реши, че е достатъчно далеч, за да не я чуе сестрата, тя прошепна през стиснати зъби:

- Прости ми, Господи, току-що излъгах, че съм се молила.

- Госпожо?

Сестра Орлови уши мълчаливо бе вървяла след нея, очевидно с намерението да държи под око странната жена. Маги завъртя очи и се обърна с усмивка към жената.

- Моля се… Просто се моля - увери я тя шепнешком. -Навик. Е, благодаря ви за помощта. Сега ще тръгвам.

Тя се обърна и отново тръгна по коридора към рецепци-ита, където рецепционистката разговаряше с привлекателна жена в елегантен костюм и мъж в характерното за Севе-розапада облекло: джинси, попарена блуза и непромокаемо яке. Очевидно тема на техния разговор беше Маги, защото когато я видяха, посочиха към нея.

- Не мога да повярвам! - възкликна Тони с нервност в гласа. - Това е Лори, а с нея е Джейк. От години не съм виждал и двамата. Какво ще правим?

- Маги? Ти ли си Маги? - Джейк пресрещна Маги и я прегърна нежно. - Толкова се радвам, че най-сетне имам късмета да се запозная с теб - каза той и отстъпи назад с усмивка.

Усмихваше се искрено и топло и Маги отвърна спонтанно със същото.

- Джейк, чудесно е, че се срещаме! - Тя се обърна към красивата жена, която току-що се бе присъединила към тях. - А вие сигурно сте Лори. Трябва да кажа… ако Тони можеше да узнае, че сте тук на посещение, сигурна съм, че за него щеше да е голяма… и прекрасна изненада.

- Е, хайде, не се престаравай! - смъмри я Тони.

Лори взе ръката на Маги с двете си ръце и я задържа, сякаш за да изрази благодарността си.

Маги хареса Джейк и Лори веднага, Тони го почувства.

- Обречен съм - проплака той.

Маги не му обърна внимание.

- Вероятно сте права по отношение на изненадата - каза със смях Лори. Лицето й беше ведро и живо. - През последните години общувахме единствено чрез адвокати, които поне ни предпазваха да не се нахвърлим един на друг. Сигурна съм, че ви е разказал разни ужасии за мен.

- В интерес на истината, не е - отвърна Маги честно. -Не говореше много за семейството си или за личния си живот. - Тя забеляза, че Джейк сведе поглед към пода, и бързо добави: - Знам, че напоследък полагаше усилия да се промени. Разказа ми какъв ужасен човек е бил, как е отблъсквал всекиго, колко зле се е отнасял с хората…

- Хайде стига толкова - обади се Тони. - Мисля, че схванаха мисълта ти.

Маги продължи:

- Всъщност, ка го се замисля, може би отчасти мозъчни ят тумор беше отговорен за неговата проклетия. Аз съм медицинска сестра и имам известни познания за тези неща. Туморите могат да предизвикат странни промени в представата, която човек има за себе си и за другите.

- Ако това е така - каза Лори с тъга, която се забелязваше в ъгълчетата на очите й, - тогава туморът се е появил преди много години. Смятам, че всичко се дължи по-скоро на загубата на Гейбриъл.

- Гейбриъл? - попита Маги.

Лори като че ли се сепна, но след миг продължи:

- О, значи Тони не ви е казал за Гейб. Но не е за учудване, това беше „завинаги“ забранена тема.

- Съжалявам - каза Маги, протегна ръка и хвана Лори за лакътя. - Не, не знам нищо за него, но ако е твърде болезнено за вас, моля ви, не се чувствайте длъжна да ми разказвате.