Род Стюарт - Автобиография

- Ще се видим следващата година.

През юни 2007-а двамата с Пени се оженихме пред стотина гости в параклис, украсен с бели рози, в град Санта Маргерита на италианската Ривиера. Трябваше да извършим залъгващи маневри, за да не позволим на журналистите да се самопоканят. Тръгнахме към Италия от южния бряг на Франция с корабче, като слязохме на два различни залива. Това наподобяваше десанта в Нормандия. Хитрата ни игра просто добави още силни усещания към всичко.

А и колко прекрасен уикенд си изкарахме. В нощта преди церемонията организирахме тематично парти с бели дрехи в хотела и както при много други случаи от моя живот, то премина в пеене. Веднага се чуха старите парчета: Show Me the Way to Go Home, Knees up mother Brown, On Mother Kelly s Doorstep и, разбира се, Get Me to the Church on Time. Сестра ми Мери беше там, братята ми, Боб и Дон, с когото цял живот бях пял тези песни, а танците от „Конга“ партито излязоха от хотелските врати и поеха по улицата - точно както излизаха тези партита през вратата на „Арчуей Роуд“ преди толкова много години; някои неща не се променят.

По време на церемонията, без да знам, Пени бе уредила, като част от нейната процесия по пътечката, да бъде придружена от един италиански момчешки хор, който изпя Fields of Athenry, великата ирландска фолк балада, адаптирана от феновете на „Селтик“. Аз се разплаках и бях на път тотално да загубя контрол. В чест на лебеда от Епинг, който се издигна в небето, докато Пени го наблюдаваше през онзи ден, имаше пера от лебеди във вазите с цветята, по поканите, във висящите декорации над балната зала. А когато, каквато си е традицията, булката и младоженецът тръгнаха към дансинга за първия има танц, техният избор на песен беше At Last“1 на Ета Джеймс.

Да, сега като мъж на 67 години, мога само да съжалявам, че тази връзка, този брак, това семейство, не се случиха по-рано. Но знам, че сега говори алчността и че благословията, облекчението и все по- силното смайване за мен е как тези неща въобще успяха да се появят; че съм по-щастлив и по-влюбен, отколкото някога съм бил, че пътуването ми достигна до тази точка, когато вече бях изгубил надежда, че ще успее въобще.

Има една снимка от сватбата. Направена е след церемонията и след сватбеното тържество. Тъкмо започнаха фойерверките над пристана, тортата предстоеше да бъде нарязана и ние стоим на един хълм над водата. Пени е кръстосала ръце, аз стоя зад нея и съм я прегърнал, държа я здраво, и онова, което израженията на лицата ни и обстановката, както и всичко друго в снимката, изглежда, че казват е: най-накрая.

ОТКЛОНЕНИЕ

В което нашият герой размишлява над трудностите и радостта от бащинството.

Никой не може да те научи как да бъдеш родител. Това е нещо, което учиш в движение, нервно опипваш обстановката пред теб, на места се проваляш, на други успяваш, правиш най-доброто, на което си способен. Все пак, добрите съвети винаги са добре дошли, затова позволете ми да ви представя моят Топ 20 на родителски проникновения, една серия от практични наблюдения, базирани на личен опит със седем деца и повече от тридесет години в бащинския бизнес, като по-голямата част от него в Лос Анджелис, град, който, както всеки знае, предоставя свои собствени предизвикателства в отглеждането на потомството.

1. Малките деца и голяма колекция от безценни лампи „Гале“ не са добра комбинация. Продадох някои от най-добрите си експонати, когато децата започнаха да се появяват, понеже това изглеждаше по-разсъдливо, отколко- то да се опитвам да ги лепя наново.

2. Много от номерата, научени през годините на турнета и отсядане в хотели с рок групи, се оказа (може би не толкова изненадващо), че имат приложения в контекста на семейния живот у дома. Например: поставянето на кофа с вода над вратата на детската стая.

3. По подобен начин се изваждат всички крушки в същата стая, за да се създаде объркване и ядосване.

4. Но внимавайте за номера „прозрачно фолио върху тоалетната чиния“ в знак на отмъщение, за сметка на родителя, заради вече споменатите изваждане на крушките и кофа над вратата.

5. Ако едногодишното дете, докато седи върху бедрото на майка си, се протегне и вземе ченето директно от устата на неговата възрастна и объркана баба, не се паникьосвайте. Издърпайте фалшивите зъби от пръстите на детето, бързо ги измийте на кухненската мивка и ги поставете на масата. Ако имате късмет, всичко ще се случи толкова бързо, че въпросната баба ще погледне ченето недоумяващо, все едно казва: „Тези моите ли са?“, а после пак ще ги лапне и нищо повече няма да бъде споменато за това.