Неизв. - Нора Джемисин Луната, която убива 2 Засенчено слънце

- Дълг на Лечителя е да следи за дисциплината на тези от Пътя си-обади се Мни-ини. Говореше много тихо, но Ханани долови сдържаната ярост в гласа на своя наставник.

- Ами, изпълни дълга си тогава - сопна се Йехами. Хвърли още един леден поглед към Ханани и се оттегли.

Тя вдигна лице към наставника си, който се взираше с блеснали очи в гърба на Съветника и като че ли си мислеше нещо крайно немиролюбиво. Но когато се обърна към момичето,

28

гневът му бе укротен. Той излъчваше съчувствие, но също и примирение.

- Съжалявам - промълви. - Работата ти с просителя протече безупречно. През ум не ми минава, че събратята ни биха могли да анулират изпитанието заради това, но… - Лицето му посърна. Той познаваше политиката на Хетава подобре от Ханани.

„Не такова си представях бъдещето“ - каза някаква част от нея, докато душата и се мяташе от горест към бунт и обратно. - „Това просто не може да се случва.“

Насили се за поклон над една ръка. Ръката и се разтрепери силно.

- Добре, братко.

Той отново докосна ръката и.

- Това момче ти бе скъпо. Нека повикам Бирник.

Обещанието за утеха от Бирник я изкуши, но черна мъка

отпъди желанието и за нея. Загубила бе най-близкия си приятел в Хетава, а надеждите и за бъдещето май щяха да го последват. Не и трябваше утеха. „Искам всичко да си стане като преди.“

- Недей. Благодаря ти, братко, но… подобре да остана сама сега. М-м-м… - Изтика думите насила от устата си: - Може ли да видя Даю?

Мни-ини се поколеба само за миг, преди да отговори. Тогава Ханани разбра, че нещо с тялото на Даюхотем не е наред.

- Това е само една обвивка, Ханани. - Каза го кротко, с най-убедителния си тон. - Той си е отишъл от нея. Не се тормози излишно.

Щом Мни-ини не и даваше да види трупа, значи Даю не си бе тръгнал в мир. Душа, починала в болка или страх, а също и обзета от гняв, отиваше в мрачните глъбини на Ина-Карек, за да страда там до края на съществуването си в безкрайни кошмари. Това бе участ, която ужасяваше всеки поклонник на Богинята Хананджа.

Цялата разтреперана, Ханани потърси опипом близката скамейка и се отпусна тежко върху нея. Щеше и се да легне свита на кравай във Водната градина и да потъне в плач.

29

Мни-ини изучаваше израза на лицето и.

- Ханани - започна той, но сам потъна в мрачно мълчание. Лечителите бяха обучени да утешават след преживяна трагедия, но те не бяха Бирници - утехата им бе само с думи, които си оставаха безсилни като повечето слова. Ханани никога досега не си бе давала толкова ясно сметка за безсилието на този подход.

„Ами ако Учител Йехами е прав?“ - прошепна в подсъзнанието и някакво гласче. Ами ако гибелта на Даю и неговите вечни мъки наистина бяха причинени от нейна грешка?

Статуята на Хананджа, дванайсет метра висока фигура от осеян с бели точици нощен камък, се извисяваше над главите им. Дали молитва щеше да помогне, запита се тя безучастно. Даю и мъртвият приносител щяха да имат нужда от молитви на мястото, където бяха отишли. Само че никакви думи не се оформиха в главата и. Поседя дълго време така, със застинало съзнание, и се изправи.

- Ще бъда в килията си - каза на Мни-ини.

И макар да забеляза вдигнатата ръка на своя наставник -сякаш бе понечил да я предпази от нещо, - той си замълча. Ханани си тръгна сама.

30

2

GGD

Изпитанието на ловеца

Подет от сухия вятър, пушекът се носеше надалеч. Слаба миризма проникна през булото на Ванахомен, докато се взираше през зелената долина към далечния град. Неговия град. Иззад градските стени се издигаше облак дим.

- Беше Вуджег - обади се Езак до него. Говореше на хакти, езика на народа Банбара.

- Знам - отвърна Ванахомен на същия език. Камилата се размърда неспокойно под него и нададе недоволен рев. Ванахомен я почеса несъзнателно по врата, без да отделя поглед от облака дим.

- Не мисля, че Вуджег искаше да убива, поне отначало. Но когато първият гуджаареец падна, другият пощуря и му налетя.

- Не трябваше да изкормва първия.

- Какво ще правиш сега?

Ванахомен не отговори. Обърна камилата и пое обратно от наблюдателния пункт към лагера, по скална издатина, чието прекосяване на четири крака бе по-безопасно, отколкото на два. Повечето коне и камили пасяха покрай стръмните пътеки под платото, макар наблизо да бе струпан фураж за тях. По-младите мъже в лагера бяха успели да стъкнат вечерните ог-

31

ньове. Уханието на току-що запарен чай прогони миризмата на горящия град от ноздрите на Ванахомен, но не и от съзнанието му.