Unknown - index1

С периферното си зрение забеляза, че тя не обръща никакво внимание на мъжете, които се опитваха да я убият. Заслепена беше от своя собствена ярост и замахваше разярена към Радел Каин. И двамата бяха опръскани с кръв.

Един от мъжете се хвърли към Алекс точно когато патроните му свършиха. Мъжът вдигна нож, за да го забие в него, но той заби крак право в центъра на гърдите му. Мъжът залитна назад. Алекс натисна и пусна празния пълнител и мигновено сложи нов.

Стреля веднъж по мъжа, който се опитваше да се изправи, после се извъртя и стреля по друг отляво. Завъртя се мълниеносно и стреля по двама, които в този момент нападаха Джакс. Първият падна, но вторият само се завъртя, после продължи напред. С препускащо сърце Алекс насочи мерника към него и натисна спусъка. Сега вече го спря.

Огледа се, но не видя повече нападатели. Стоеше задъхан, с разширени от ужас очи. Имаше чувство, че е изминал цял час, но много добре знаеше, че най-вероятно са били само няколко секунди.

Джакс продължаваше да мушка яростно в окървавения труп на Каин. По очите й се стичаха сълзи, не спираше да пронизва мъртвото тяло.

– Джакс. Джакс. Свърши се.

Тя вдигна ръка да замахне отново, но спря така, с вдигната ръка, хванала здраво сребърната дръжка на ножа и стиснала зъби. Лицето и косата й бяха опръскани с кръв, сълзите се стичаха, а се бореше ясно да си поеме дъх.

– Джакс… свърши се.

Тя го изгледа за момент, сякаш току-що го вижда; после лицето й се отпусна и тя се хвърли с плач в прегръдките му.

– Успяхме – изплака тя. – Убихме копелето. Не мога да повярвам, че след толкова време, след всичко, което направи, след всички, които загинаха заради него, след усилената ни работа, най-накрая успяхме да убием този кучи син.

– Уби го ти – поправи я Алекс нежно.

– Аз го убих – хлипаше тя. – Аз убих това чудовище. Аз.

Накрая се отдръпна, за да го погледне, и плачът й премина в сълзи на радост.

– Изглеждаш ужасно – засмя се криво тя.

– Трябва да видиш ти как изглеждаш – усмихна се той.

Джакс го прегърна, сякаш се страхуваше той да не изчезне.

61

СЛЕД ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ тя най-накрая успя да си наложи да се отдели от него.

– Едно нещо обаче не разбирам – каза Алекс. – Защо не активираха линията на живота, за да избягат?

– Някои от мъжете го направиха, онези, които отстъпиха навън. Вендис и Каин не посмяха.

– Защо ще се страхуват да изчезнат и така да се измъкнат?

– Не е толкова просто. Изисква се известна концентрация. Не трае дълго, но за миг, докато го правят, ще бъдат напълно беззащитни и уязвими. Очевидно ги беше страх да се изправят така пред нашите остриета и куршуми дори за онзи един миг, за да не ги издебнем. Освен това са свикнали да контролират ситуацията и да избиват на воля. Уверени бяха, че численото им превъзходство ще позволи да овладеят положението.

– Сгрешиха – въздъхна Алекс. – Подцениха те.

– Подцениха и двама ни, но най-вече подцениха човек от този свят, който няма техните способности. – Положи ръка на гърдите му. – Същата грешка направих и аз.

– Ти постъпи както смяташе за правилно. Защитаваше живота. – Алекс се усмихна и я погали по бузата. – Обичам те и сега си в безопасност. Само това има значение за мен.

Джакс огледа клането наоколо.

– Трябва да ги изпратим обратно. Трябва да съобщим на всички, че Каин и Вендис са мъртви.

– Ако им активираш линията на живота, телата им няма ли да се върнат при техния народ, от другата страна?

Джакс кимна и обърса нос в ръкава си.

– А Градината на живота в твоя свят? – попита Алекс. – Кой контролира онова място от другата страна на портала?

– Ние – вдигна глава рязко тя.

– Значи, ако ги изпратим през портала, ще отидат при вас. Така всички, които са на ваша страна, ще разберат за днешната победа.

– Е, да – примига тя, – би било чудесно, но… искаш да кажеш, че наистина можеш да накараш портала да работи? Сериозно?

– Разбира се – усмихна се Алекс. – Ти нали затова дойде тук? Цялата тая история със Закона на деветките?

– Да, ама… не разбирам.

– Направих необходимото, за да отворя портала, но то беше само половината от онова, което е нужно, за да заработи правилно. Мисля, че има защита.

– Откъде знаеш за това?

– За кое?

– За допълнителната защита. Всичко магическо, всичко опасно обикновено има защита. Радел Каин мислеше, че това е твоята кръв, кръвта на онзи, посочен от Закона на деветките. Понякога обаче при по-опасните неща е добавена по-фина защита, така че да може да я използва само правилният човек.