Unknown - index1

– Не преговарям с убийци – заяви Алекс.

– Не става дума за преговори – прошепна тя, – а за избор, който трябва да направиш. Не става, като си пожелаеш, нещата да стоят иначе. Ето пред това сме изправени. Трябва да изберем, иначе друг ще реши вместо нас и други ще страдат заради това.

– Послушай я, Алекс – вметна Каин. – Умна жена е тя. Точно затова не мога да си позволя да е на свобода.

Алекс преглътна с усилие. Не се сещаше за нищо, с което да промени обстоятелствата. Нямаше с какво да се бие. Ако упорстваше, цялото страдание и смърт, за които Каин говореше, щяха да се осъществят.

– Първо я освободи.

– Вече започна да ми писва – въздъхна раздразнено Каин, после се обърна към събралото се множество. – На всички ви са дадени указания. Тръгвайте и очаквайте заповедта ми. Ако тя дойде, още утре нападате тези хора. Ако до довечера той се съгласи да сътрудничи и не получите заповед, се приберете у дома веднага, за да се подготвите за прехода към новата реалност в нашия свят, където трябва да сме готови да управляваме.

Мъжете от всички страни отдадоха чест, като удариха юмрук по гърдите си. Почти едновременно с това се изпариха. На мястото на стотиците мъже сега имаше само сенки и скали. Останаха само десетина мъже.

– До довечера ще са в готовност – обърна се Радел Каин отново към Алекс, – смесени сред хората от твоя свят, като невидима смърт сред невиждащите и неподготвените. Ако не отвориш портала, до сутринта ще съм им дал заповед да започнат да убиват в мащаби, които не ти е по силите да си представиш. – Ухили се широко. – Освен това ще предам Джакс на Юри с пожелание да прави с нея каквото иска. Ако обаче склониш, ще я обезглавя – ще й осигуря бърза смърт. В противен случай… – сви рамене, без да довърши, той.

Юри извади нож и го показа на Алекс. Беше ножът с украсената със сребро дръжка на Джакс.

– Не бери грижа, аз и хората ми ще я държим жива доста време. Накрая, като се уморим от женските й прелести, ще започна да режа по нея.

Джакс затвори очи при картината на мъченията, които я очакваха.

Алекс разбра, че не му остава никакъв избор, нито пък време. Джакс отвори красивите си тъжни очи и той дълго гледа в тях. В тези измъчени очи виждаше края на своя свят.

– Знаеш, нали? Чета го в погледа ти – прошепна тя. – Вече си се сетил, нали?

Той кимна.

– Тогава недей да ме разочароваш, Александър. Време е да защитим човечеството тук, в твоя свят. Отвори портала.

– Добре – отвърна едва чуто той. – Ще го направя.

59

АЛЕКС НАПРАВИ ЗНАК НА ДЖАКС да излезе от пясъчния кръг. Юри я хвана за рамото и я издърпа грубо до каменната стена.

Алекс стъпи върху белия пясък и заравни с ръка пясъка, като изличи стъпките. Започна да рисува символите за активиране на линията на живота, които Джакс му бе показала, само че много по-големи. Трябваше да спечели малко време, за да обмисли всичко, да осмисли всичко, което Джакс му каза, всичко, което обществото „Дагет“ му бяха казали за това какво пише в книгата. Постара се да изрисува символите максимално внимателно, като междувременно подреждаше всичката информация в главата си.

– Това няма да отвори портала – излая Седрик Вендис.

– Като знаеш толкова, защо не вземеш да покажеш на шефа си как се прави?

Вендис изръмжа, но в крайна сметка скръсти ръце и замълча.

Алекс приключи с рисуването и се изправи с лице към Каин.

– Налага се да приема на доверие, че ще удържиш на думата си и ще й спестиш страданията накрая.

– Неведнъж съм доказвал, че когато обещая нещо, го правя – отвърна Каин със смразяваща зловеща усмивка.

– Тъй като с връзката ми с Джакс е свършено, искам да й кажа няколко прощални думи насаме, преди да приключа с портала. Искам малко време насаме с нея. После ще ти отворя портала. Ако ми откажеш тази елементарна човешка любезност, може и да не повярвам, че си човек, който разбира и ще спази обещанието смъртта й да бъде бърза. – Погледна го ледено. – Може и да размисля.

– Първо ножа – протегна ръка Каин, след като го изгледа с безкрайна злоба.

Алекс извади ножа със сребърната дръжка от калъфа зад двата пълнителя отляво на колана си. Хвана го за острието, по което все още стоеше кръвта на Джакс, и сложи дръжката със символа на Дома Рал в ръката му. Каин сведе поглед към ножа, а Алекс зачака с ръце в джобовете.

– Добре – махна накрая Каин с ножа, – ако с това тази жалка емоционална драма ще приключи, давай.

– Насаме – напомни му Алекс.

– Остави ги, Юри.