Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Микаел Блумквист ги видя през отворената врата и за миг забави крачка. Той не искаше да обсъжда присъдата, която току-що бе получил, но нямаше как да избегне въпросите им – прекрасно знаеше, че те трябваше да ги зададат и да получат отговор. „Значи такова било чувството да си престъпник; помисли си той, и да стоиш от грешната страна на микрофона.“ Изпъчи се притеснено и се насили да се усмихне. Репортерите също му се усмихнаха на свой ред и му кимнаха приятелски, дори леко смутено.

– Нека да видим… „Афтонбладет“, „Експресен“, ТТ, Тв 4[3] и… Ами ти откъде си? Аха, „Дагенс Индустри“. Явно съм станал известен – констатира Микаел Блумквист.

– Какво ще кажете на пресата, Кале Блумквист? – попита репортерът на единия вечерен вестник.

Микаел Блумквист, чието пълно име бе Карл Микаел Блумквист, се насили да не облещи очи, както правеше обикновено, ако чуеше някой да произнася прякора му. Преди двайсет години, когато самият той бе на двайсет и три и току-що бе получил първото си назначение като журналист по заместване през лятото, по стечение на обстоятелствата бе успял да разобличи банда, която обираше банки и през последните две години бе направила пет големи удара. Нямаше съмнение, че и в петте случая извършителят е един и същ. Запазена марка на престъпниците бе да отидат до някое малко градче и с военна прецизност да оберат една или две банки наведнъж. Носеха латексови маски на герои на Уолт Дисни, а полицаите неясно защо ги нарекоха Бандата на Доналд Дък[4]. Вестниците обаче ги прекръстиха на Бандата на Бийгълс, което звучеше малко по-сериозно, като се има предвид, че на два пъти престъпниците абсолютно безцеремонно и без изобщо да ги е грижа за околните, бяха стреляли предупредително във въздуха и бяха заплашвали случайни минувачи или любопитни зяпачи.

Шестият удар бе по средата на лятото, срещу една банка в Йостерйотланд. Репортер от местното радио случайно се намираше в банката по време на обира и реагира като по учебник. В мига, в който престъпниците си тръгнали, той отишъл до един телефонен автомат и съобщил новината в ефир.

По това време Микаел Блумквист бе с една своя позната в лятната къща на родителите ѝ, близо до Катринехолм. Той не можа да обясни дори на полицията как бе успял да направи връзката, но в мига, в който чул прякото предаване по радиото, в съзнанието му изплували лицата на четиримата младежи, които живеели на няколкостотин метра от тях. Бил ги забелязал преди няколко дни да играят бадминтон в градината, докато вървял с приятелката си към павилиона за сладолед.

Видял единствено четирима руси, добре тренирани млади мъже с къси панталони. Личало си, че се занимавали с бодибилдинг, но нещо го накарало да се вгледа в тях по-внимателно още веднъж. Може би фактът, че навън било адска жега, а играта им била твърде съсредоточена и ожесточена. Не изглеждало да се забавляват, именно това направило впечатление на Микаел Блумквист.

Нямало причина да ги заподозре за обирите, но въпреки това по-късно се разходил до един хълм, откъдето можел да види лятната им къща. Констатирал, че в момента ги нямало. Изминали четирийсет минути, преди младежите да се появят и да паркират волвото си на двора. Явно бързали, всеки носел спортен сак, което само по себе си можело да означава, че просто се връщали от плаж. Само че един от мъжете се върнал отново при колата, извадил от нея някакъв предмет и побързал да го покрие със спортното си яке. Дори от твърде отдалечения си наблюдателен пост Микаел Блумквист веднага разбрал, че това е достолепен стар АК-4[5], като този, с който самият той бил делил постеля по време на едногодишната си военна служба. Обадил се в полицията и съобщил за наблюденията си. В резултат на това бърлогата на престъпниците била подложена на тридневна масирана медийна обсада, в която участвал и самият Микаел Блумквист. Последвал и тлъст хонорар от един от вечерните вестници. Полицията разположила щаба си в един фургон в двора на лятната къща, където Микаел бил отседнал.

За кариерата на Микаел случаят с Бандата на Бийгълс беше онзи летящ старт, от който се нуждае всеки млад журналист от бранша. Обратната страна на медала бе, че другият вечерен вестник не можа да се въздържи да не публикува статия със заглавието „Кале Блумквист разреши случая“. Ироничният текст бе написан от една по-възрастна журналистка със собствена рубрика и съдържаше дузина препратки към младия детектив, създаден от Астрид Линдгрен. На всичкото отгоре вестникът помести и размазана снимка, на която Микаел с полуотворена уста и вдигнат показалец явно даваше някакви инструкции на един униформен полицай. В действителност той му бе показвал как да стигне до външната тоалетна на къщата.