Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Посещението обаче не беше свързано единствено с пари. Една част от дрехите, книгите и други лични принадлежности бяха останали в къщата за гости, след като Лисбет и Микаел бяха напуснали Хедебю така набързо.

Здравето на Хенрик Вангер все още беше доста крехко след прекарания инфаркт, но той се бе върнал вкъщи. За него продължаваше да се грижи лична медицинска сестра, която не му позволяваше да прави дълги разходки, да изкачва стълби и да обсъжда теми, които биха могли да го развълнуват или разстроят. Освен това точно сега страдаше от лека настинка и му бе заповядано да лежи в леглото.

– На всичкото отгоре ми излиза доста скъпичко – оплака се Хенрик Вангер.

Микаел Блумквист не се трогна особено. Той смяташе, че старецът може да си позволи подобен разход, като се има предвид колко данъци бе укрил през живота си. Хенрик Вангер го погледна сърдито, преди да избухне в смях.

– По дяволите, струваше си всяка крона да те наема. Никога не съм се съмнявал в това.

– Честно казано, аз не вярвах, че ще успея да разреша загадката.

– Нямам намерение да ти благодаря – рече Хенрик Вангер.

– Не съм го и очаквал – отвърна Микаел.

– Ти получи солиден хонорар.

– Не се оплаквам.

– Свърши определена работа за мен и парите са достатъчна благодарност.

– Тук съм единствено за да кажа, че смятам работата за приключена.

Хенрик Вангер сбърчи устни.

– Не си я приключил.

– Знам.

– Не си написал фамилната хроника, както се договорихме.

– Знам. Не възнамерявам и да го правя.

Те поседяха мълчаливо известно време и размишляваха върху това нарушение на договора. След което Микаел продължи.

– Не мога да напиша историята. Не мога да разкажа за семейство Вангер и умишлено да пропусна основните събития за последните няколко десетилетия, които засягат Хариет, баща ѝ, брат ѝ и убийствата. Как бих могъл да напиша глава за времето на управлението на Мартин и да се преструвам, че не знам какво се е случвало в мазето му? Но и не бих могъл да довърша историята, като за пореден път разруша живота на Хариет.

– Разбирам дилемата ти и съм благодарен за избора ти.

– Значи тук участието ми в играта приключва.

Хенрик Вангер кимна.

– Поздравления. Успя да корумпираш душата ми. Ще унищожа всички бележки и магнетофонни записи с теб.

– Не смятам, че душата ти е корумпирана – рече Хенрик Вангер.

– Това чувствам, което вероятно означава, че нещата стоят точно така.

– Трябваше да направиш избор между задълженията си на журналист и на човешко същество. Убеден съм, че нямаше да успея да купя мълчанието ти и че щеше да избереш да се вслушаш в гласа на журналиста, ако Хариет бе съучастник в престъпленията или ако ме смяташе за боклук.

Микаел не каза нищо. Хенрик го погледна.

– Разказахме всичко на Сесилия. С Дирх Форде скоро ще си отидем от този свят, а Хариет се нуждае от подкрепата на няколко членове на семейството. Сесилия ще се включи активно в управлението. С Хариет ще отговарят за концерна отсега нататък.

– Как го прие тя?

– Беше шокирана естествено. Замина за известно време за чужбина. В един период ме беше страх, че няма да се върне.

– Но тя се върна.

– Мартин бе един от малкото роднини, с които Сесилия винаги се беше разбирала. Бе ѝ трудно да научи истината за него. Сега тя знае и колко много направи ти за семейството.

Микаел вдигна рамене.

– Освен това нямаше да имам сили да напиша историята – рече той. – До гуша ми дойде от семейство Вангер.

Те поразсъждаваха малко върху това, след което Микаел смени темата.

– Какво е усещането отново да си генерален директор след двайсет и пет години?

– Това е съвсем за кратко, но… Иска ми се да бях по-млад. Сега работя само три часа на ден. Всички срещи се провеждат в тази стая, а Дирх Фроде отново се включи в играта, за да уреди нещата, ако някой се опъва.

– Горките младежи. Много бързо проумях, че Фроде не е просто смирен икономически съветник, а човекът, който разрешава проблемите ти.

– Точно така. Но Хариет участва във вземането на всички решения и именно тя върши черната работа в офиса.

– Как е тя? – попита Микаел.

– Наследи дяловете и на майка си, и на брат си. Заедно контролираме около трийсет и три процента от концерна.

– Достатъчни ли са?

– Не знам. Биргер се опъва и се опитва да ѝ подлага крак. Александър изведнъж осъзна, че му се предоставя възможност да започне да играе по-значима роля, и се сдуши с Биргер. Брат ми Харалд страда от рак и не му остава още много. Той притежава последния голям пакет акции, възлизащ на седем процента, който може да бъде наследен единствено по пряка линия. Сесилия и Анита са на страната на Хариет.