Стиг Ларшон - Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Ерика Бергер констатира, че книгата за Венерстрьом беше най-доброто, което Микаел някога бе писал. Стилът не бе особено издържан, а езикът на моменти беше дори тромав – той не бе имал време да го прецизира, – но на Микаел отново му се бе удало да си отмъсти, а освен това цялата книга беше пропита с гняв, който бе толкова силен, че не убягваше на нито един читател.

МИКАЕЛ СРЕЩНА съвсем случайно своя противник, бившия икономически репортер Уилям Борг. Сблъскаха се на изхода на „Кварнен“. Микаел, Ерика Бергер и Крестер Малм бяха решили да почиват вечерта на празника Св. Лусия, за да могат да излязат заедно с останалите служители и да се напият до припадък за сметка на вестника. Борг бе в компанията на една доста подпийнала девойка на възрастта на Лисбет Саландер.

Микаел спря като ударен от гръм. Уилям Борг винаги бе отключвал най-лошото у него и той се опита да се овладее, за да не каже или стори нещо неуместно. Двамата с Борг стояха като онемели един срещу друг и всеки измерваше другия с поглед.

Омразата на Микаел към Борг бе почти физическа. Ерика сложи край на играта им на мачовци, като се върна, хвана Микаел под ръка и го поведе към бара.

Микаел реши, че при първа възможност ще помоли Лисбет Саландер да проучи Борг. Ей така, от спортна злоба.

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ НА ДРАМАТА, Ханс-Ерик Венерстьром, се бе покрил по време на цялата медийна буря. Той бе коментирал статията в деня на публикуването ѝ в „Милениум“ на една предварително организирана по съвсем друг повод конференция. Венерстрьом декларира, че обвиненията са безпочвени, а документацията – фалшива. Той припомни, че същият репортер е осъждан по-рано за клевета.

След това на въпросите на медиите отговаряха единствено адвокатите на Венерстрьом. Два дни след появата на пазара на книгата на Микаел Блумквист се разнесе слухът, че Венерстрьом е напуснал Швеция. Вечерните вестници използваха думата „бягство“ в заглавията си. Когато през втората седмица на януари икономическата полиция се опита да се свърже с Венерстрьом, бе установено, че той не се намира на територията на Швеция. В средата на декември полицията бе потвърдила, че Венерстрьом е обявен за издирване. В предпоследния ден на декември официално бе потърсена помощта на различни международни полицейски организации. Същия ден един от най-близките съветници на Венерстрьом беше заловен на Арланда, докато се опитваше да се качи на самолет за Лондон.

Няколко седмици по-късно един шведски турист свидетелства, че е видял Ханс-Ерик Венерстрьом да се качва в автомобил в Бриджтаун, столицата на Барбадос, в Западна Индия. В подкрепа на твърдението си туристът бе приложил снимка, направена от доста голямо разстояние, на която бе изобразен мъж със слънчеви очила, бяла разкопчана риза и светъл панталон. Самоличността му не можеше да бъде идентифицирана със сигурност, но вечерните вестници изпратиха репортери, които напразно се опитваха да открият следите на Венерстрьом на Карибските острови. Това бе първото от поредица sightings[163] на милиардера беглец.

Полицейското търсене бе преустановено след шест месеца, след като Ханс-Ерик Венерстрьом бе открит мъртъв в апартамент в Марбела, Испания, където бе живял под името Виктор Флеминг. Бе умъртвен с три куршума в главата, изстреляни от близко разстояние. Испанската полиция работеше върху версията, че бе станал жертва на крадец, влязъл с взлом в апартамента му.

СМЪРТТА НА ВЕНЕРСТРЬОМ не изненада особено Лисбет Саландер. Тя имаше доста сериозни основания да предполага, че кончината му бе свързана с факта, че той вече нямаше достъп до парите в една банка на Каймановите острови, от които се нуждаеше, за да покрива определени колумбийски дългове.

Ако някой си бе направил труда да помоли Лисбет Саландер за помощ в издирването на Венерстрьом, то тя почти всеки ден можеше с точност да каже къде се намира той. Беше проследила по интернет отчаяното му бягство със спирки в дузина страни и бе усетила нарастващата паника в електронните писма, които изпращаше веднага щом влезеше в интернет през лаптопа си. Но дори и Микаел Блумквист не можеше да предположи, че бившият милиардер бе толкова глупав, че да продължи да мъкне със себе си същия компютър, който така усърдно бяха успели да преровят.

След половин година на Лисбет ѝ омръзна да следи Венерстрьом. Трябваше да си отговори на въпроса докъде се простира собственият ѝ ангажимент в този случай. Венерстрьом без съмнение беше голям престъпник, но не бе неин враг и тя нямаше интерес от залавянето му. Би могла да подшушне на Микаел Блумквист, но той най-вероятно щеше да публикува някоя статия. Можеше да даде сведения на полицията, но имаше голяма вероятност Венерстрьом да бъде предупреден и отново да успее да избяга. Освен това тя по принцип не желаеше да има какъвто и да било контакт с полицията.