Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Гулберг не бе особено очарован от мисълта да информира шефа за Залаченко, но прие реалността. Подчерта абсолютната необходимост от тотална секретност, получи подкрепа и такива инструкции, че дори самият шеф на РПС/Сек не би могъл да обсъжда темата в кабинета си, без да вземе предварително разширени предпазни мерки. Реши се със Залаченко да се занимава Секцията за специални анализи.

Да се информира отиващият си министър-председател бе изключено. Заради въртележката, създадена около смяната на правителството, встъпващият министър-председател бе зает с излъчването на трима министри и с преговори с другите буржоазни партии. Чак месец след сформирането на правителството шефът на РПС/Сек заедно с Гулберг заминаха за Русенбад и информираха новия министър-председател. Гулберг до последно бе против да се информира правителството, но шефът на РПС/Сек държеше на своето – не било конституционно оправдано да не се информира министър-председателят. По време на срещата Гулберг вложи цялото си красноречие, за да убеди министър-председателя в необходимостта информацията за Залаченко да не се разпростира извън собствения му кабинет, както и да му внуши, че нито външният министър, нито министърът на отбраната, нито кой да е друг член на правителството не трябва бъдат информирани.

Министър-председателят Фелдин бе потресен от новината, че руски топ агент е поискал убежище в Швеция. Той започна да обяснява, че от лоялност трябва да повдигне въпроса поне пред ръководителите на другите две правителствени партии. Гулберг бе подготвен за това и изигра най-тежкия коз, с който разполагаше. Отвърна, без да повишава тон, че ако това стане, ще бъде принуден незабавно да си подаде оставката. Заплаха, която впечатли Фелдин, защото означаваше, че министър-председателят сам ще трябва да поеме отговорността, ако изтече информация и руснаците изпратят убийци да ликвидират Залаченко. И след като човекът, отговарящ за сигурността на Залаченко, си е подал оставката, то историята може да се превърне в политическа и медийна катастрофа за министър-председателя.

Така че Фелдин, още пресен и неуверен в ролята си на министър-председател, се съгласи на всичко. Прие директива, която незабавно бе въведена в секретния дневник и според която Секцията водеше на отчет и отговаряше за сигурността на Залаченко, както и че информацията за него не трябваше да напуска кабинета на министър-председателя. След това Фелдин подписа друга директива, която на практика показваше, че е информиран, но също и че никога няма да обсъжда въпроса. Накратко, че ще забрави за Залаченко. Все пак Фелдин настоя още един човек от неговата канцелария, лично подбран от него правителствен секретар, да бъде информиран и да му служи за свръзка при делата, засягащи беглеца. С това Гулберг се съгласи. Можеше без проблеми да се справи с един секретар.

Шефът на РПС/сек бе доволен. Сега случаят Залаченко беше конституционно подсигурен, което в дадения случай означаваше измиване на ръцете. Гулберг също остана доволен. Бе успял да наложи карантина и да засекрети информационния поток. Сам щеше да контролира Залаченко.

Когато се върна в служебната си стая на Йостермалм, Гулберг седна на бюрото си и на ръка състави списък на личностите, които знаеха за Залаченко. В списъка влизаха той самият, Гунар Бьорк, оперативният шеф на Секцията Ханс фон Ротингер, заместник-началникът Фредрик Клинтон, секретарката на Секцията Елеанор Баденбринк, както и двама сътрудници със задача да събират и анализират разузнавателната информация, която щеше да даде Залаченко. Общо седем души, които през следващите години щяха да съставляват нещо като специална секция в Секцията. Гулберг мислеше за тях като за Вътрешната група.

Извън Секцията знаеха началникът на РПС/Сек, заместник-началникът и шефът на канцеларията. Над тях министър-председателят и един правителствен секретар. Общо дванайсет души. Никога по-рано държавна тайна не бе позната от толкова подбран кръг хора.

Тайната обаче се знаеше от още един, тринайсети човек. Бьорк бе придружаван от юриста Нилс Бюрман. Да се направи Бюрман сътрудник в Секцията бе изключено. Бюрман не беше полицай от силите на сигурността, а практикант в РПС/Сек, и не притежаваше нужната компетентност и знания. Гулберг претегли всички „за“ и „против“ и накрая реши внимателно да извади Бюрман от тази история. Заплаши Бюрман с доживотен затвор по обвинение в национално предателство, ако от устата му излезе и една сричка за Залаченко, използва подкуп под формата на обещания за бъдещи задачи и накрая ласкателства, които повдигнаха чувството за значимост на Бюрман. Погрижи се Бюрман да получи назначение в адвокатско бюро с добра репутация, след което да получи поток от поръчки, които да го държат зает. Имаше само един проблем – Бюрман беше толкова посредствен, че не съумя да използва дадените му възможности. След десет години той напусна адвокатското бюро и създаде своя практика, постепенно превърнала се в адвокатска кантора с един служител на Уденплан.