Unknown - Патрик Ротфус Името на вятъра

— Знаеш ли какво означава _ре'лар_? — разговорливо ме запита той.

— Превежда се като „говорител“ — отвърнах аз.

— Но знаеш ли какво _означава_? — наблегна на думата той.

— Всъщност не.

Елодин си пое дълбоко дъх.

— Някога отдавна имало Университет. Той бил построен върху мъртвите развалини на по-стар Университет. Не бил много голям, вероятно в него имало не повече от петдесет човека. Но бил най-добрият Университет на много километри разстояние, затова хората идвали, учели там и си тръгвали. В него се събрала малка група хора. Хора, чиито познания били отвъд математиката, граматиката и реториката. Те създали една по-малка група вътре, в Университета. Нарекли я Арканум и тя била нещо много малко и много тайно. Помежду си те създали система от рангове, като издигането в нея зависело само от умението и нищо друго. За да те приемат в тази група, трябвало да докажеш, че можеш да видиш нещата такива, каквито са в действителност. Тези хора били е'лири, което означава виждащи. Как мислиш, как се превръщали в ре'лар? — погледна ме с очакване той.

— Като говорели?

Той се засмя.

— Точно така! — Спря и се обърна към мен. — Но какво? — Очите му бяха ярки и пронизителни.

— Думи?

— Имена — каза той развълнувано. — Имената са формата на света и този, който може да ги изрече, е стъпил върху пътя, водещ към силата. Тогава, в началото, Арканум включвал малка група хора, които разбирали нещата. Хора, знаещи имена, които носят сила. Те обучили няколко ученици, като бавно и внимателно ги окуражавали да поемат по пътя на силата и мъдростта. И на магията. Истинската магия. — Той огледа сградите наоколо и тълпите студенти около нас. — По онова време Арканум бил като силна алкохолна напитка. Сега е като разредено вино.

Изчаках, за да се убедя, че е свършил.

— Магистър Елодин, какво се случи вчера? — затаих дъх, като се надявах да получа разбираем отговор, колкото и малко вероятно да беше това.

Той ме изгледа озадачен.

— Ти изрече името на вятъра — каза той така, сякаш отговорът беше очевиден.

— Но какво означава това? И какво разбирате под _име_? Просто име като „Квоте“ или „Елодин“? Или по-скоро като „Таборлин знаел имената на много неща“.

— И двете — отвърна той и помаха на едно красиво момиче, което се показа на прозореца на втория етаж.

— Но как може едно име да направи нещо такова? „Квоте“ и „Елодин“ са просто звуци, които ние издаваме, и сами по себе си в тях няма сила.

При тези мои думи Елодин повдигна вежди.

— Наистина ли? Наблюдавай! — Той погледна надолу по улицата и изкрещя: — Натан!

Едно момче се обърна и погледна към нас. Разпознах в него един куриерите на Джеймисън.

— Натан, ела тук!

Момчето дотича и погледна Елодин.

— Да, господине?

— Натан, би ли отнесъл това в стаята ми? — Елодин подаде на момчето магистърската си мантия.

— Разбира се, господине. — Момчето взе мантията и бързо се отдалечи.

— Виждаш ли? — погледна ме Елодин. — Имената, с които се наричаме един друг, не са _Имена_. Но въпреки това притежават известна сила.

— Това не е магия — възразих аз. — Той трябваше да ви послуша. Вие сте магистър.

— А ти си ре'лар — каза той непреклонно. — Повика вятъра и той те послуша.

Опитах се да проумея думите му.

— Искате да кажете, че вятърът е жив?

— Донякъде. — Той направи неопределен жест. — Повечето неща са живи по един или друг начин.

— Как съм повикал вятъра, без да знам как да го направя? — Реших да задам въпроса по друг начин.

— _Това_ е отличен въпрос! — Елодин плесна с ръце с остър звук. — Отговорът е, че всеки от нас има две съзнания — будно и спящо. Будното е онова, което мисли, говори и се аргументира. Но спящото е по-могъщо. То вижда дълбоко в сърцевината на нещата. То е частта от нас, която сънува. Помни всичко. Дава ни интуицията. Нашето будно съзнание не разбира природата на имената. Но тя е разбираема за спящото. То вече знае много неща, които са неизвестни за будното съзнание. — Елодин ме погледна. — Спомняш ли си как се почувства, след като изрече името на вятъра?

Кимнах, макар споменът да не бе приятен.

— Когато Амброуз е счупил лютнята ти, той е събудил спящото ти съзнание. Подобно на това да събудиш голяма мечка, спяща зимен сън, като я ръчкаш със запалена пръчка. Съзнанието ти се е изправило на задните си крака и е изревало името на вятъра. — Той размаха лудешки ръце и привлече учудените погледи на минаващите студенти. — След това будното ти съзнание не е знаело какво да стори. То било оставено само` с разгневената мечка.