Unknown - Патрик Ротфус Името на вятъра

— Магистър Лорен, какво е наказанието за кражба?

— Студентът може да получи не повече от два удара с камшик по гърба — цитира Лорен — и трябва да върне собствеността или стойността на собствеността, плюс глоба от един сребърен талант.

— А наказанието за унищожаване на чужда собственост?

— Студентът трябва да плати за замяната или ремонта на собствеността.

— Виждате ли? — продължи Хеме. — Съществува възможността той да трябва да заплати два пъти за една и съща лютня. В това няма справедливост. Би означавало да бъде наказан два пъти за едно и също нещо.

— Не, магистър Хеме — прекъснах го аз. — Би означавало да бъде наказан за кражба и унищожаване на чужда собственост. — Ректорът ми хвърли същия поглед, който преди малко си бе спечелил и Хеме за това, че бе говорил, без да му бъде дадена думата, но аз въпреки това продължих: — Ако му бях заел лютнята си и той я беше счупил, това щеше да е едно. Ако я беше откраднал и след това върнал невредима, щеше да е друго. Но той не направи нито едното, нито другото. А двете заедно.

Ректорът почука с пръсти върху масата, за да ни накара да млъкнем.

— Да разбирам ли тогава, че няма да се откажеш от едното от обвиненията си?

— Няма да го направя.

Хеме вдигна ръка и думата му беше дадена.

— Призовавам да гласуваме за отпадането на обвинението в кражба.

— Всички ли са „за“? — уморено попита ректорът. — Хеме вдигна ръка, последван от Брандеур, Мандраг и Лорен. — Пет и половина срещу четири, оплакванията остават в сила. — Той продължи, преди някой да успее да се отклони. — Кой намира ре'лар Амброуз за виновен в унищожаването на чужда собственост?

Всички, с изключение на Хеме и Брандеур, вдигнаха ръце.

— Колко плати за лютнята? — погледна към мен ректорът.

— Девет таланта и шест пенита — излъгах аз, като знаех, че цената все пак беше разумна.

При тези мои думи Амброуз се изправи.

— Хайде стига. Никога през живота си не си държал в ръцете си десет таланта.

Раздразнен от това прекъсване, ректорът отново тропна с пръсти. Но Барндеур вдигна ръка, за да вземе думата:

— Ре'лар Амброуз повдигна интересен въпрос. Как студент, който дойде при нас в такова окаяно състояние, е намерил тези пари?

Няколко от магистрите ме погледнаха с известна несигурност. Сведох поглед, сякаш смутен.

— Спечелих ги от игра на ъгли, господа.

Разнесе се развеселено мърморене. Елодин се разсмя на глас. Ректорът почука върху масата.

— Ре'лар Амброуз да бъде глобен девет таланта и шест пенита. Някой от магистрите противопоставя ли се на това решение?

Хеме вдигна ръка, но загуби срещу гласовете на останалите.

— По обвинението в кражба — брой на отсъдените удари с камшик?

— Нито един — казах аз и това накара някои от магистрите да повдигнат вежди.

— Кой намира ре'лар Амброуз за виновен в кражба? — попита ректорът. Хеме, Брандеур и Лорен не вдигнаха ръце.

— Ре'лар Амброуз да бъде глобен десет таланта и шест пенита. Някой магистър противопоставя ли се на това решение?

Този път Хеме не вдигна ръка, а просто седеше с мрачно изражение на лицето.

Ректорът си пое дълбоко дъх и след това го изпусна шумно.

— Магистре на Архива, какво е наказанието за поведение, неподобаващо на член на Арканум?

— Студентът може да бъде глобен, бит с камшик, временно отстранен от Арканум или изключен от Университета, в зависимост от сериозността на провинението — спокойно отвърна Лорен.

— Какво наказание определяме?

— Временно отстраняване от Арканум — предложих аз, сякаш това беше най-разумното нещо на света.

Амброуз изгуби хладнокръвието си.

— Какво? — обърна се невярващо към мен той.

— Това вече е нелепо! — възкликна Хеме.

— Боя се, че трябва да се съглася с магистър Хеме, е'лир Квоте. — Ректорът ме погледна с известен упрек. — Не бих казал, че наказанието за това трябва да бъде временно отстраняване.

— Не съм съгласен — казах аз, като се опитвах да звуча колкото можех по-убедително. — Помислете за онова, което чухте. Без всякакво друго основание освен личната си неприязън към мен Амброуз реши да ми се подиграе публично и след това да открадне единственото ценно нещо, което притежавам. Такова ли поведение трябва да демонстрира един член на Арканум? Това ли е отношението, което бихте искали да поощрявате и в останалите ре'лар? Дребнавата низост и злоба ли са качествата, които бихте одобрили в студентите, които искат да станат арканисти? Изминали са двеста години, откакто за последен път арканист беше изгорен жив. Ако дадете гилдери на дребнави, разглезени деца като това — посочих Амброуз, — тези продължили дълго мир и безопасност ще свършат след броени години.