stihiqta - Адел Паркс

Ранният залез напълни кухнята с оранжева светлина. Тя се напрегна, за да съзре хоризонта. Виждаше предимно къщи и апартаменти, обаче едно ясно късче от залеза си проправи път в пренаселеното лондонско небе и обеща на около седем милиона души, че в крайна сметка лятото ще дойде. Марта видя един самолет в небето. Разбира се, това не беше самолетът на Джак, беше твърде рано, просто се размекваше. Но се запита кой е на борда на този самолет и кой е откъснат от любимите си хора.

Или пък лети към тях. Защото Марта все още вярваше, че по някакъв начин всичко се подрежда. Може би просто за нея все още не беше настъпил моментът. Обаче тя вярваше в това, нямаше друг изход.

Беше чистила през целия следобед. Вече не се вманиачаваше по чистотата и реда. Вече нямаше време да търка бежовите килими с белина или да подрежда готварските си книги по азбучен ред, но тъй като майка иМ щеше да идва на гости, мина с прахосмукачката и раздигна съдовете от чая на децата. Не иМ отне много време. Освен това изникнаха Клеър и Дон. Клеър се стараеше да не споменава, че Джак заминава, но няколко пъти повтори поканата си Марта и децата да иМ отидат на гости в неделя на обяд. Тя възнамеряваше да приеме. Дон беше по-пряма и я попита дали се чувства гадно, а после каза: «Не ми отговаряй, че как иначе ще се чувстваш». Освен това Марта влезе в Интернет и плати няколко сметки, но следобедът се нижеше ужасно бавно.

Взе едно списание и започна да разлиства лъскавите страници. Вече не се налагаше да седи и да брои на пръстите на ръцете си божите дарове в живота си. Вместо това бе обзета от силното усещане, че навсякъде е заобиколена от хубави неща. Същите, както и преди децата иМ, семейството, приятелите. Беше благодарна за прекараното с Майкъл време. Между тях не се бе получило, но това не означаваше, че случилото се нямаше значение. Съвместният им живот значеше много за нея. Все още беше загадка защо не се бе получило — и двамата го бяха искали, макар и по различно време. Но дали ако се върнеше назад във времето или обърнеше поглед към миналото, нещата щяха да се променят? Съмняваше се, защото чувстваше, че се намира там, където иМ е мястото. На това ново място се чувстваше смела и силна, това беше мястото, което би искала да сподели с Джак.

Нямаше представа как ще запълни времето до идването на семейството си. Нямаше представа как ще прекара остатъка от живота си.

Запита се какво ще прави през цялото време, което обикновено прекарваше с Джак, времето, което запълваха с развлечения и бъбрене. Беше иМ обяснил за прекалено рязкото и прекалено плавното вземане на завоите при шофиране, за пикселите на екрана на телевизорите, за работата на двигателите, тя пък му беше обяснила за хиперболата, за особеностите на гръцката трагедия и че зелето влияе добре на напуканите зърна на гърдите. Двамата заедно бяха играли «Ай Спай». Бяха разделили всички свои приятели и роднини на видове според света на Мечо Пух (защото е истина, че в крайна сметка всеки в света може да бъде сведен до един Пух, Тигър, Прасчо, Мори, Кенга или Ру, би трябвало да има и Бухали, обаче Марта не познаваше такива). Говориха си кой супергерой биха искаш да бъдат. (Джак искаше да бъде Супермен. Марта не искаше да си избере, смяташе, че е много самотно да си супергерой.)

Истината беше, че двамата не бяха от хората, способни да променят съществено света. Ако беше така, щяха да открият лекарство за смъртоносни болести и да напишат план от пет точки за запазване на световния мир. Те обаче бяха просто обикновени хора. Най-доброто, на което можеха да се надяват, бе да избегнат сърдечните заболявания и напълняването, като се хранят разумно, като премахнат поне част от заплахите на училищните площадки, като отгледат поне две деца, сред чиито ценности на първо място стоят любовта, честността и уважението.

Марта смяташе, че това е достатъчно. Животът иМ беше достатъчно значим.

— Ние си отключихме, скъпа — обади се майка иМ. Марта внезапно си даде сметка, че Елайза пъха някаква храна в микровълновата. Грег отваряше виното, госпожа Евъргрийн целуваше нея и децата, а господин Евъргрийн наглеждаше градината.

— Къде са подносите?

— Да не би да си подкастряла храстите?

— Искаш ли пролетно ролце?

— Децата слушаха ли днес?

Разговорите не спираха. Явно бе сключено тактическо споразумение да не споменават името на Джак. Но точно затова то отекваше по-силно. Всички те бяха дошли, за да иМ засвидетелстват своята обич и загриженост, което несъмнено означаваше, че в даден момент ще има семейна препирня — нищо сериозно, само какво да гледат по телевизията или кой да отскочи до гаража, за да купи шоколад. Дребни неща, които показват, че са загрижени един за друг, а не обратното. Марта се ободри и си даде сметка, че с нетърпение очаква тайландската храна и вечерта със семейството си. С нетърпение очакваше живота си.