Unknown - i 3e0c0223816db71f

многословие, лицето му се озари от удоволствие, а бледите му страни станаха още

по-бели от радостната изненада да я види.

— Това наистина е неочаквано удоволствие, госпожице Мери. Нямаме често

удоволствието да ви видим тук на работа. Боже мой! Какво удоволствие! Какво

удоволствие! — повтаряше той възбудено и търкаше тънките си прозрачни и

треперещи пръсти с бързи и резки движения; после се спря изведнъж напълно

объркан. Пери бе слисан от стечението на обстоятелствата, които доведоха Мери в

магазина точно в деня, когато баща й отсъствуваше, и би могъл да разговаря с

нея. В смущението си той напълно забрави блестящите разговори, които така често

водеше във въображението си с рой царствени млади дами от най-висшето общество и

на които гледаше като на репетиции за случаи като сегашния. Сега той мълчеше, той, който бе мечтал за такава щастлива възможност, казвайки си: „Само да ми се

удаде случай, как бих блеснал пред госпожица Мери.“ Той, който се обръщаше в

запарената задна стаичка към дъската за гладене с лекота и надменно красноречие, сега стоеше с вързан език. Парализираща безчувственост обхвана човека, който в

неделя сутрин се излежаваше в романтична мечтателност, с поглед, впит в

месинговата топка на таблата на кревата като в някаква корона, и очароваше

херцогини с изисканата си реч. Той усети как мускулите му се отпускат, кожата му

се овлажни и го засърбя, хладна пот изби по порите му; окончателно се обърка, внезапно професионалните му маниери взеха връх и той изтърси:

— Моля, седнете, мадам, с какво мога да ви услужа?

Пери бе потресен: колкото кръв бе останала в жилите му, нахлу болезнено

в главата и образът на Мери се разплу пред очите му в мъглата на смущението.

Пери не се изчерви — за него това бе невъзможно, — но му се зави свят. За негово

удивление и облекчение обаче Мери не прояви нито възмущение, нито изненада.

Всъщност мислите й все още блуждаеха тъжни и далечни, тя все още не бе се

съвзела от мрачните химери и изобщо не бе го чула; вместо да покаже учудване, тя

с благодарност прие машинално предложения й от Пери стол и се отпусна на него с

уморена въздишка.

Изведнъж тя вдигна поглед, сякаш едва сега го видя.

— О, господин Пери — възкликна тя. — Аз… аз трябва да съм се замислила.

Нямах представа, че сте тук.

Пери бе леко засегнат. Като се гледаше женствената му фигура,

най-невероятно нещо на света би било да се помисли, че той може да храни, както

обикновено става, тайна страст към дъщерята на господаря си. А в действителност

Страница 46

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

беше точно така и в най-високите, необуздани и потайни полети на въображението

си той виждаше как един изключително способен млад човек може да стане съдружник

във фирмата чрез сключване на такава връзка с дома Броуди, която е много

по-здрава, отколкото долните търговски връзки. Мери и не подозираше за неговите

оптимистични мечти, но в сърцето си съжаляваше боязливия младеж, който така явно

се страхуваше от баща й. Тя го погледна любезно.

— Трябва да ви предам нещо, господин Пери — каза тя. — Господин Броуди

няма да дойде днес и иска вие да наглеждате работата в негово отсъствие.

— О, разбира се, госпожице Броуди! Много добре разбрах, че баща ви днес

ще бъде на изложбата. Всъщност аз съм взел всички мерки, за да бъда тук през

целия ден. Тук ще обядвам. Отлично зная, че шефът извънредно харесва подобни

зрелища.

Ако Броуди сам бе чул да се споменава името му по такъв начин, той би

унищожил помощника си с един поглед, но Пери сега се бе съвзел, бе готов да си

отдаде нужното уважение и в себе си преценяваше последната си цветиста забележка

като твърде сполучлива.

— Но дори и в отсъствието на шефа работата ще продължава, госпожице

Броуди, и аз се надявам, че ще продължава добре — добави той сладкодумно. — Вие

лично можете да бъдете уверена, че ще направя всичко по силите си, за да върви

работата гладко.

Тонът му бе толкова сериозен, влажните му очи блестяха така

красноречиво, че въпреки апатията си, Мери изпита благодарност към него, макар

че едва ли знаеше защо.

В този момент влезе купувач, един работник от корабостроителниците,

който поиска нов каскет. Мери тъкмо се готвеше да излезе, но от душевна

отпадналост се чувствуваше изнемощяла и бездейна, а телесната умора я

приковаваше към удобния стол. Тя не изпитваше желание да се връща в къщи и пред