Ан Райс - Ве

Лицевата структура и на тримата мъже е изключително

красива и някак драматична. Но Даниъл е имал още едно

предимство - изключителни искрящи зелени очи.

Дори през последните години от живота си, когато бил вече

доста по-пълен и червендалест от пиене, Даниъл Макинтайър

получавал комплименти заради зелените си очи.

За младостта му обаче знаем само сухи и откъслечни факти.

Той е наследник на ирландски род от имигранти, дошли в

Америка много преди големия картофен глад през

четирийсетте години на деветнайсети век, и е много

съмнително предците му да са били бедни.

Дядо му, издигнал се сам до търговски агент-милионер, построил прекрасна къща на Джулия стрийт през трийсетте

години на деветнайсети век. В нея е отраснал бащата на

Даниъл - Шон Макинтайър, най-младият от четирима братя.

Шон Макинтайър бил изтъкнат лекар, който обаче умрял

внезапно от сърдечен удар на четирийсет и осем години.

По това време Даниъл вече бил практикуващ адвокат и се

преместил с майка си и неомъжената си сестра в горната част

на града, в голяма къща на Сейнт Чарлз авеню. Той живял там

до смъртта на майка си. Днес нито една от тези къщи не е

запазена.

Даниъл бил прекрасен адвокат, специализирал се в

търговското право. Има много сведения, че е съветвал добре

Жулиен в множество бизнес начинания. Освен това го е

представлявал с успех в няколко съдбоносни граждански дела.

Разполагаме и с много интересен анекдот във връзка с тези

дела, разказан ни по-късно от чиновник в същата фирма.

Жулиен и Даниъл имали ужасен спор, в който Даниъл

повтарял единствено: <���Не, Жулиен, остави ме да уредя нещата

законно!>, а Жулиен отвръщал: <���Е, щом толкова много ти се

иска, направи го. Но пак ти казвам, че съвсем лесно мога да

накарам този човек да съжалява, че се е родил>.

Обществените архиви показват също и че Даниъл е бил доста

изобретателен в това да намира начин да изпълни желанията

на Жулиен, да му помогне да открие информация за

конкурентите си в бизнеса.

През февруари 1897 г., когато майка му умряла, Даниъл се

преместил от къщата на Сейнт Чарлз авеню, като оставил

сестра си на грижите на прислугата, и се нанесъл в разкошен

луксозен четиристаен апартамент в стария хотел <���Сейнт

Луиз>. Там той живеел като крал, според думите на пиколата, сервитьорите и кочияшите, които получавали огромни

бакшиши от него и му сервирали най-скъпите блюда в салона

му с изглед към улицата.

Жулиен бил най-честият посетител на Даниъл и често оставал

и през нощта в апартамента.

Дори и тези срещи да са пораждали негодувание или

враждебност у Гарланд и Кортланд, ние не знаем за това. Те

станали партньори във фирмата <���Макинтайър, Мърфи, Мърфи

и Мейфеър> и след оттеглянето на братята Мърфи и новия

пост на Даниъл, Кортланд и Гарланд преименуват фирмата на

<���Мейфеър и Мейфеър>. През следващите десетилетия те

отдали цялата си енергия на управлението на парите на

семейството, като партнирали и на Мери Бет в множество

бизнес начинания, въпреки че явно не са знаели абсолютно

нищо за другите и? инвестиции.

По това време Даниъл вече бил започнал да пие. Разполагаме

с много разкази на хора от персонала на хотела, които са му

помагали да се качи в апартамента си. Кортланд също

постоянно го държал под око и в следващите години, когато

Даниъл си купил кола, пак Кортланд е този, който винаги го

карал у дома, за да не се убие или да убие някой друг.

Кортланд като че много е харесвал Даниъл. Той бил неговият

защитник пред останалите от семейството, което обаче с

годините се превърнало в доста неблагодарна роля.

Нямаме свидетелства, че Мери Бет е срещала Даниъл през

този ранен период. По това време тя вече активно се занимава

с бизнес, но семейството имало много адвокати и посредници, а и никой никога не е съобщавал Даниъл да е гостувал в

къщата на Първа улица. Вероятно се е срамувал от връзката

си с Жулиен, защото е бил доста по-пуритански настроен към

тези неща от останалите му любовници.

Той със сигурност е единственият сред интимните партньори

на Жулиен, който е имал самостоятелна кариера.

Така или иначе Даниел срещнал Мери Бет Мейфеър в края на

1897 година в Сторивил, според версията на Ричард Леуелин, с която единствено разполагаме. Не знаем, дали се е влюбил