Ан Райс - Ве

Тереза, Емили Бланчард, която умира през 1935 година.

Съкратена версия достига до нас чрез външен на семейството

човек, който дочул разговора на гробището и започнал да

разпитва за него. Трета версия пък ни бе разказана от

монахиня, която присъствала на гробището. Но и трите

версии са единодушни относно думите на Мери Бет, и те ни

дават една от най-ясните картини на нейния характер. И двете

кончини, за които става въпрос, са отразени във вестниците

по онова време.)

Има безброй други истории за нейните предсказания, съвети и

прочее. Всички те много си приличат. Мери Бет съветвала да

не се осъществява дадена женитба и винаги излизала права.

Или пък казвала на хората да се впуснат в разни начинания, които винаги излизали успешни. Всички обаче наблягат на

факта, че тя била много предпазлива по отношение на силата

си и не обичала да прави директни предсказания. Разполагаме

с едно нейно изказване по въпроса, направено пред

енорийския свещеник, който по-късно го споделил с брат си

- полицай, който очевидно го е запомнил, защото го намерил

за интересно.

Мери Бет казала на свещеника, че всеки силен човек може да

промени бъдещето на безброй други хора и че това се случва

постоянно. Но подобни силни хора били огромна рядкост, така че предсказването на бъдещето не било трудно.

<���Значи ние все пак имаме свободна воля> - отвърнал

свещеникът, а Мери Бет казала: <���Да, имаме, и за нас е крайно

важно да я упражняваме. Нищо не е предопределено. И

благодаря на Господ, че няма много силни личности, които да

разстройват предвидимата схема, защото на света има толкова

много лоши хора, които искат война и разрушение, колкото и

светци, които вършат добро за останалите>.

(Трябва да отбележим, че тези изказвания са интересни в

светлината на описанието, което Ричард Леуелин дава на

Жулиен, който се явил в съня му и му казал, че нищо не е

предопределено. Освен това двеста години по-рано, по думите

на Петир ван Абел, Лашър прави мистериозно предсказание, което дълбоко го разстройва. Само да имахме повече

директни сведения по този и други въпроси от членовете на

рода, които притежават мощни психични сили! Но уви, не

разполагаме с такива и тази очевидна връзка между двете

изказвания ни поразява още по-силно.)

Що се отнася до отношението на родствениците към Мери

Бет, можем да кажем, че много от тях - според техни

разговорливи приятели - са били наясно, че има нещо

странно около Мери Бет и мосю Жулиен. Те винаги се

колебаели дали трябва да се обърнат към тях в тежки времена.

Защото ако помолели за помощ, щели да получат доста

преимущества, но и да се натоварят с известна отговорност.

Например една наследница на Лестан Мейфеър, която

забременяла, без да е омъжена, отишла за помощ при Мери

Бет. Въпреки че получила много пари и помощ за детето, впоследствие тя била убедена, че Мери Бет е виновна за

смъртта на безотговорния баща.

Казват, че друг Мейфеър, любимец на Мери Бет, осъден за

нападение и побой след една пиянска свада в нощен клуб във

Френския квартал, се страхувал повече от нейното

неодобрение и наказание, отколкото от съда. Той бил

прострелян смъртоносно при опит за бягство от затвора. Мери

Бет не позволила да бъде погребан в гробището <���Лафайет>.

Друго нещастно момиче - Луиз Мейфеър, също забременяло

и родило Нанси Мейфеър в къщата на Първа улица (детето, което Мери Бет осиновила и приела като едно от децата на

Стела), умряло два дни след раждането и тогава плъзнали

много слухове, че Мери Бет не харесвала поведението и? и я

оставила да умре сама и без никакви грижи.

Но историите за окултната сила на Мери Бет и за дяволски

дела, свързани със семейството, са относително малко. Дори

когато става дума за потайността на рода и нежеланието на

повечето Мейфеър да сплетничат по какъвто и да било начин

за основното семейство, просто няма достатъчно

доказателства, че Мери Бет се е отнасяла към родствениците

си като вещица, а не само като магнат. Когато наистина е

използвала силите си, винаги го е правила с нежелание. И ние

имаме множество индикации, че повечето Мейфеър всъщност

не са вярвали в <���суеверните глупости>, които се говорели за

Мери Бет от слугите, съседите и рядко от други членове на

семейството. Те смятали историята за портмонето със