Ан Райс - Ве

този и? вид за нещо съвсем обичайно. За слугите и съседите тя

винаги била <���госпожица Мери Бет>, докато се разхождала с

широката си крачка, наклонила леко глава и помахвайки

отпуснато на онези, които срещала.

По въпроса за любовниците и? - Таламаска не успява да

открие почти нищо за тях. Знаем най-много за един млад

братовчед Алин Мейфеър, и все пак дори за него не е

сигурно, че е бил неин любовник. Той работел като секретар

или шофьор, или и двете, от 1911 до 1913 година при нея, и

често ходел за дълго в Европа. По онова време е около

двайсетинагодишен и голям красавец. Говорел много добре

френски, но не с Мери Бет, която предпочитала английския.

През 1914 година между тях възникнал спор, но като че никой

така и не разбрал защо. Тогава той заминал за Англия и се

записал в армията по време на Първата световна война, а по-

късно бил убит на бойното поле. Тялото му така и не било

открито. Мери Бет уредила разкошно поклонение в негова

памет в къщата на Първа улица.

Кели Мейфеър, друг братовчед, също работел за Мери Бет

през 1913 и останал там до 1918 година. Той бил поразително

красив, червенокос, със зелени очи (майка му била ирландка).

Грижел се за конете на Мери Бет и за разлика от другите

момчета, които тя наемала в конюшнята, наистина разбирал

от тази работа. Предположението, че и? е бил любовник, се

основава изцяло на факта, че винаги танцували заедно на

семейни събирания и по-късно имали много шумни кавги, дочути от слугини, перачки и дори от коминочистачи.

Мери Бет прехвърлила огромна сума пари на Кели, за да може

той да опита късмета си като писател. Той заминал за

Гринидж Вилидж в Ню Йорк и поработил известно време в

<���Ню Йорк Таймс>. И като че ли съвсем случайно умрял от

измръзване в неотопляваната си квартира, докато бил

мъртвопиян. Това била първата му зима в Ню Йорк и той

може би не е осъзнавал опасностите. Но какъвто и да е

случаят, Мери Бет била покрусена от смъртта му и поискала

тялото му да бъде пренесено у дома и достойно погребано, въпреки че родителите на Кели били толкова отвратени от

случилото се, че дори не присъствали на погребението. Тя

накарала да напишат само три думи на надгробния камък: <���Не

се страхувай>. Това може би е препратка към Шекспировото: <���Не се страхувай от жегата на слънцето, нито от яростта на

зимата>. Но не знаем дали е така. Тя отказала да обясни това

дори на погребалния агент и на майстора, който дялал камъка.

Нямаме сведения за другите <���хубави момчета>, за които

толкова се е говорело. Разполагаме само с няколко описания, които показват, че наистина са били много красиви и някак

<���грубовати>. Прислужничките и готвачите били много

подозрителни към тях и ги избягвали. Повечето истории за

тези млади мъже всъщност не поясняват дали наистина са

били любовници на Мери Бет. Обобщени, те представляват

горе-долу следното: <���Едно от тези момчета, нали знаете, едно

от хубавите момчета, които винаги се въртяха около нея, не

ме питайте защо, та то седеше на кухненските стълби и не

вършеше нищо, само си дялкаше. Когато го молехме да донесе

коша с прането долу, изобщо не се помръдваше, но после го

правеше, защото тя идваше в кухнята и то не смееше и гък да

каже срещу нея. А тя му се усмихваше и казваше: <���О, здравей, Бънджи>.

Кой знае, може би Мери Бет просто е обичала да гледа тези

момчета.

Сигурно е обаче, че е обичала Даниъл Макинтайър още от

деня, в който го е срещнала, и винаги се е грижела за него, въпреки че той влязъл в историята на семейството по-скоро

като любовник на Жулиен.

Въпреки разказа на Ричард Леуелин, знаем, че Жулиен е

срещнал Даниъл Макинтайър някъде през 1896 и е започнал

да работи с него по важни бизнес дела. Даниъл Макинтайър

бил обещаващ адвокат във фирма на Камп стрийт, основана от

чичо му десетина години по-рано.

След като завършил право в Харвард, Гарланд Мейфеър също

постъпил в тази фирма, а по-късно към него се присъединил и

Кортланд. И двамата работили с Даниъл Макинтайър, докато

той не бил назначен за съдия.

Фотографии на Даниъл от този период го показват като

светъл, строен и червеникаворус. Може да се каже, че е почти

красив - донякъде прилича на по-късния любовник на

Жулиен, Ричард Леуелин, и на тъмнокожия Виктор, който

умира, след като попада под колелата на една карета.