Ан Райс - Ве

веднага, както казва Леуелин, но знаем, че двамата започнали

да се появяват заедно на множество обществени мероприятия.

По това време Мери Бет била на около двайсет и пет години и

била изключително независима. Не било тайна, че малката

Бел, детето на мистериозния шотландски лорд Мейфеър, не

била съвсем наред с главата. Въпреки че била сладка и

обичлива, Бел очевидно не можела да научи и съвсем

простите неща и реагирала на всичко много емоционално, като четиригодишно дете, или поне така я описват по-късно

братовчедите. Хората се срамували да използват думата

<���слабоумна>.

Всички, разбира се, знаели, че Бел не е подходяща за

наследница на завещанието, тъй като вероятно никога нямало

да се омъжи. И братовчедите разисквали доста открито тази

тема.

Още една трагедия в семейството била тема на многобройни

разговори и това било поглъщането на къщата в Ривърбенд от

реката.

Построена от Мари Клодет в началото на века, тя била

изградена върху участък земя, вдаден в реката, и някъде

около 1896 година станало ясно, че водата ще го залее.

Опитали всичко, но нищо не помогнало. Зад имението

трябвало да се направи дига, а по-късно и семейството да се

изнесе оттам, защото лека-полека водата прииждала, докато

една нощ самата къща потънала в блатото и за седмица

изчезнала напълно, сякаш никога не я е имало.

Мери Бет и Жулиен безспорно приели това като трагедия. Из

Ню Орлиънс много се говорело за инженерите, с които се

консултирали в опит да предотвратят станалото. Не малка

част от трагедията била самата Катерин, възрастната майка на

Мери Бет, която не искала да се връща в Ню Орлиънс и

къщата, построена от Дарси Монахан преди десетилетия.

Накрая Катерин била убедена да се премести в града и както

по-рано отбелязахме, вече не успяла да се възстанови от

шока, съвсем изгубила разсъдъка си и не спирала да броди из

градината, да си говори с Дарси, както и да търси майка си, Маргьорит, и непрестанно да рови из чекмеджетата за неща, които смятала за загубени.

Мери Бет се отнасяла с търпение към нея, дори веднъж я чули

да казва, за ужас на присъстващия лекар, че с радост прави

всичко за майка си, но не намира състоянието и? за особено

<���интересно>, така че би желала да и? дадат някакви лекарства, за да стане по-тиха.

Жулиен присъствал на този разговор и естествено намерил

това за много смешно и изпаднал в един от своите смущаващи

пристъпи на смях. Все пак видял шока на лекаря и му

обяснил, че най-голямото достойнство на Мери Бет е, че тя

винаги говори истината, без значение какви могат да бъдат

последствията.

Ако наистина са давали на Катерин <���някакво лекарство>, ние

не знаем за него. През 1898 година тя започва да броди из

улиците и затова семейството наема една прислужница

мулатка, която просто да я следва. Катерин умира в една от

задните спални в къщата на Първа улица през 1905 г., в нощта

на втори януари, ако трябва да бъдем точни. Доколкото знаем, никаква буря или друго необичайно явление не ознаменува

смъртта и?. Според слугите последните си дни тя прекарва в

кома, а Мери Бет и Жулиен били до леглото и?, когато

издъхнала.

На 15 януари 1899 година Мери Бет се оженила за Даниъл

Макинтайър с много тържествена венчавка в църквата <���Свети

Алфонс>. Интересно е да се отбележи, че до това време

семейството се черкувало в <���Нотр Дам> (френската църква, част от тройния църковен комплекс), но за венчавката била

избрана ирландска църква и оттогава те ходели на всички

служби в <���Свети Алфонс>.

Даниъл като че бил приятел на американо-ирландските

свещеници в енорията и давал много щедри дарения. Освен

това имал и братовчедка, която се присъединила към

ирландско-американския орден <���Сестрите на милосърдието> и

преподавала в местното училище.

С оглед на това изглежда логично да предположим, че

преминаването към ирландската църква е било идея на

Даниъл. Освен това можем да кажем, че Мери Бет е била

почти безразлична по този въпрос, макар че често ходела на

църква с децата и племенниците си. В какво е вярвала обаче, не знаем. Жулиен никога не ходел на църква, освен, разбира

се, на сватбените церемонии, погребения и кръщенета. Той

също като че ли предпочитал <���Свети Алфонс> пред френската

<���Нотр Дам>.