притежава. И все пак влизаше в следващата врата, в дрогерията на
Смит, и четеше комикси на ужасите.
След това дойде случайното откритие в библиотеката. Съвсем
наскоро бе разбрал за съществуването на самата библиотека и всъщност
откритието стана на няколко етапа.
Разхождаше се из детската читалня, търсеше нещо лесно и забавно
за четене, когато внезапно видя отворена върху една от витрините
чисто нова книга с твърди корици. Беше за шах. Книга, която учеше как
се играе шах.
Шахът винаги беше изглеждал на Майкъл нещо особено
романтично. Но той така и не можеше да си спомни как изобщо бе чул
за него. Никога не бе виждал истинска шахматна табла. Разгледа
книгата, взе я вкъщи, и започна да я чете. Баща му я видя и се изсмя.
Той знаел как се играе шах, играел постоянно в пожарната. Не било
нужно да го учиш от книга. Направо било тъпо.
Майкъл каза, че може да го научи от книга, и затова го учи.
- Ами добре, учи го - отвърна баща му. - После ще играем.
Това беше страхотно. Още някой можеше да играе шах. Може би
дори щяха да си купят шахматна дъска и фигури. Майкъл прочете
книгата за по-малко от седмица. Вече знаеше как се играе шах. За час
отговори на всички въпроси на баща си.
- Е, добре, не ми се вярваше, ама наистина си научил как се играе
- рече баща му. - Сега трябва само да купим шах. - И отиде в
центъра. Когато се върна, носеше шахматна дъска, която надхвърляше
всички мечти на Майкъл. Фигурките не бяха просто символи - конска
глава, крепост, епископска шапка - бяха абсолютно детайлни. На
гърба на вдигналия се на задните си крака кон, седеше рицар; епископът бе вдигнал ръце в молитвен жест. Царицата бе с корона и
дълга коса. Топът представляваше крепост на гърба на слон.
Разбира се, бяха от пластмаса, от магазина на Д. Х. Холмс. Но бяха
толкова по-изтънчени от всичко, което бе виждал по илюстрациите на
книгата, че бе напълно завладян от тях. Нищо, че баща му наричаше
коня <���моя ездач>. И те започнаха често да играят шах.
Голямото случайно откритие не беше, че бащата на Майкъл
наистина знае как се играе шах, нито че бе купил толкова красив
комплект. Всичко това беше много хубаво. И, разбира се, играта ги
сближи. Великото случайно откритие беше, че Майкъл бе успял да
научи от книгите нещо повече от интересни истории: те можеха да му
дадат нещо повече от болезненото мечтаене и копнеж.
Бе научил от книга нещо, за което останалите смятаха, че трябва
да бъде научено от практиката и опита.
Вече стана по-смел в библиотеката. Разговаряше с библиотекарите.
Научи, че съществуват неща като <���тематичен каталог>. И започна да
чете напосоки, като обсебен.
Първи бяха колите. Намери много книги за коли. От тях научи
всичко за двигателя, за това как се правят колите и доста обърка баща
си и дядо си с тези си знания. После потърси в каталога нещо за
пожарникарите и за пожарите. Изчете историите на компаниите в
големите градове. Прочете за пожарните коли, за най-големите пожари
в историята, като този в Чикаго , и за пожара във фабриката за рокли
<���Тиангъл> и отново имаше шанс да обсъди това с баща си и дядо си.
Майкъл беше въодушевен. Чувстваше, че сега обладава голяма
мощ. И продължи тайната си програма, без да доверява това на никого.
Музиката беше първата му тайна тема.
Първо избра най-бебешките книги - все пак музиката си беше
сложно нещо - и после мина към илюстрирани биографии за юноши, от които научи всичко за момчето гений Моцарт, за бедния глух
Бетовен и за лудия Паганини, който вероятно бе продал душата си на
дявола. Научи какво е симфония, какво е кончерто и соната. Научи
всякакви музикални термини - четвъртинка, половинка, мажор и
минор. Научи и наименованията на всички симфонични инструменти.
После мина на къщите. И за нула време научи какво означава
неокласически стил, италиански стил и късно викториански стил, както
и какви са различията между тях. Научи се да разпознава коринтските и
дорийските колони, да различава имение от вила. И тогава, въоръжен с
това знание, той отново се заразхожда из Гардън Дистрикт, а любовта
му към онова, което виждаше там, се разгаряше все повече.
Бе ударил своя джакпот с това. Вече нямаше защо да живее в
объркване. Можеше да изчете всичко за всичко. В съботните следобеди
изчете десетки книги за изкуство, архитектура, гръцка митология, наука. Прочете дори книги за съвременно изкуство, опера и балет, което го караше да се срамува и страхува, че баща му може да се
Читать дальше