Ан Райс: Талтош

- Сър, аз се грижа винаги да изглеждате добре заради вас самия.

- Разбира се - отвърна тихо той. - Затова те обичам.

Тръгна към младата жена и щом се приближи, се прокашля тихичко. Тя бавно обърна глава; погледна нагоре, видя го и, разбира се, последва неизбежният шок. Той протегна ръце към нея, щом се приближи.

Тя се усмихна, стана и стисна ръцете му. Сърдечно и здраво. Погледна към пръстите и дланите му.

- Изненадвам ли ви, мис Педжит? - попита той, дарявайки я с най-благата си усмивка. - Дори ме сресаха във ваша чест. Нима изглеждам толкова зле?

- Господин Аш, изглеждате прекрасно - отвърна тя бързо. Имаше отривист калифорнийски акцент. - Просто не очаквах, че… Не очаквах, че сте толкова висок. Разбира се, всички казват, че сте…

- А изглеждам ли мил човек, госпожице Педжит? Нали това казват за мен. - Той говореше бавно. Американците често не разбираха неговия «британски» акцент.

- А, да, господин Аш. Много мил. А косата ви е така красива и дълга. Направо прекрасна.

Това наистина беше доста приятно, много забавно. Той се надяваше, че Ремик слуша. Но щом си богат, хората се въздържат от оценка на поведението ти, търсят винаги доброто в решенията ти, в стила ти. Богатството изважда на показ не раболепието, а по-разумната страна на човека. Поне донякъде…

Тя, разбира се, казваше истината. Оглеждаше го с явно удоволствие и това му харесваше. Той стисна леко ръцете и? и после ги пусна.

Заобикаляше бюрото, а тя се настани отново на мястото си, но без да откъсва поглед от него. Лицето и? беше тясно и с твърде дълбоки бръчки за толкова млада жена. Очите и? бяха синьо-виолетови. Беше красива посвоему - с пепеляворуса коса, разрошена и все пак хубава, и с изящни, но измачкани стари дрехи.

Точно така, не ги изхвърляй, не ги давай в магазин за втора употреба, придай им нов живот само с помощта на няколко шева и ютия; съдбата на фабрично произведените неща се крие в тяхната издръжливост и в промяната на контекста. Смачкана коприна на флуоресцентна светлина, елегантни парцали с пластмасови копчета в цветове, които природата никога не би създала, с чорапи от толкова здрав найлон, че от него могат да се усучат въжета с невероятна якост, стига хората да не ги разкъсат и да ги изхвърлят в кофите за боклук. Толкова много неща можеха да се направят, толкова много начини имаше… Ако притежаваше съдържанието на всеки кош за боклук в Манхатън, той можеше да натрупа още един милиард само от онова, което откриеше в тях.

- Възхищавам се на работата ви, госпожице Педжит - каза той. - За мен е удоволствие най-после да се срещнем. - Направи жест към плота на бюрото. По него бяха разпръснати големи цветни фотографии на нейните кукли.

Нима бе възможно да не ги е забелязала? Тя, изглежда, преливаше от удовлетворение, бузите и? поруменяха. Вероятно бе малко замаяна от неговия стил и маниер. Той обикновено замайваше леко хората, понякога дори без да иска.

- Господин Аш - каза тя. - Това е един от най-важните дни в моя живот. - Изрече думите, като че се опитваше да ги осмисли, а после внезапно се изчерви, вероятно защото бе казала твърде много.

Той се усмихна още по-лъчезарно, наклони леко глава - навик, който хората харесваха - защото така я погледна от долу на горе, въпреки че беше много по-висок.

- Искам вашите кукли, госпожице Педжит - каза той. - Всичките. Много ми харесва работата ви. Боравите така умело с всички нови материали. Вашите кукли не приличат на никои други. Точно това търся.

Тя се усмихна против волята си. Това винаги беше много вълнуващ момент, за тях и за него. Харесваше му да я прави щастлива!

- Моите адвокати обясниха ли ви всичко? Съгласна ли сте с условията?

- Да, господин Аш. Всичко разбрах. Приемам предложението ви, изцяло. Това е моята мечта.

Тя нежно наблегна на последната дума и този път не заекна, нито поруменя.

- Госпожице Педжит, май имате нужда от човек, който да води преговори вместо вас? - подкачи я той. - Не помня да съм измамил някого, но наистина ще бъда доволен, ако ми напомните какво сме се договорили, за да бъда коректен към вас.

- Аз съм изцяло на ваше разположение, господин Аш - каза тя. Очите и? блестяха, но не от сълзи. - Условията са доста щедри. Материалите - невероятни. Методите… - Тя леко поклати глава. - Е, аз не разбирам съвсем методите на масовото производство, но познавам вашите кукли. Обикаляла съм магазините само за да разгледам всичко, произведено от «Ашлар». Сигурна съм, че всичко ще бъде прекрасно.

Като мнозина други, тя създаваше куклите си в кухнята, после в работилница в гаража, като изпичаше глината в пещ, която едва можеше да си позволи. Обикаляше всички битпазари, за да намира материали. Получаваше вдъхновение от филмови и литературни герои. Всичките и? творби бяха уникални, точно каквито се търсеха в специализираните магазини за кукли и галериите. Беше печелила награди - и големи, и малки.