Ан Райс - Талтош

Сигурно в съвсем ранното си детство бе имала кукли, които не си спомняше. Нима не купуваха кукли на всички момиченца? Вероятно не. Вероятно нейната втора майка е знаела за вещерските кукли в сандъка на тавана, направени от истински кости и истинска коса. Може би е знаела, че има по една кукла за всяка вещица Мейфеър. Може би мисълта за тях я е карала да потръпва. Пък и има хора, които изпитват страх от кукли, независимо от религиозните им вярвания, минало или вкусове.

Тя страхуваше ли се от кукли?

Вратите се отвориха. Погледът и? веднага попадна върху стъклените витрини с месингови дръжки - подът бе от същия чист и искрящ мрамор. Месингова табелка на стената оповестяваше простичко: «Частна колекция».

Тя излезе от асансьора и остави вратата да се затвори зад нея. Озова се в огромна, ярко осветена стая.

Кукли. Накъдето и да погледнеше, виждаше само техните искрящи стъклени очи, безупречните им лица и устичките им - полуотворени в израз на искреност и нежно изумление.

Вдясно от нея, в огромна стъклена витрина, имаше висока близо метър кукла от неглазиран порцелан, с дълги плитки от мохер и изкусно скроена рокля от избеляла коприна. На малка картичка под нея пишеше, че това е френска красавица от 1888 година, направена от Казимир Брю - вероятно най-старият майстор на кукли в целия свят.

Куклата си беше впечатляваща, без значение дали я харесваш, или не. Сините и? очи бяха наситени и изпълнени със светлина, имаха съвършена бадемовидна форма. Порцелановите ръце бяха бледорозови и така фино изработени, че сякаш бяха готови да се раздвижат. Но именно лицето, изражението му плени Роуан. Изящно изписаните вежди бяха съвсем леко различни и това придаваше движение на погледа - любопитен, невинен и някак многозначителен.

Тази кукла нямаше равна, без съмнение. И без значение дали някога бе искала да има кукли, Роуан изпита желание да докосне тази, да почувства кръглите румени бузи, дори да целуне леко разтворените червени устни, да докосне с пръст красиво оформените гърди, които така еротично издуваха тесния корсаж. Златистата коса бе потъмняла леко с времето. Малките кожени обувки изглеждаха стари и излющени. Но куклата като че ли нямаше възраст, беше неустоима - вечна радост. На Роуан и? се прииска да отвори витрината и да прегърне малката красавица.

Представи си как ще я залюлее като бебе и ще и? попее. Също като малко момиченце. Дребни сини мъниста висяха от съвършените и? уши. На врата и? имаше красива огърлица. Всъщност тази кукла изобщо не приличаше на дете, а на чувствена малка жена с необичайна свежест, вероятно опасна и умна кокетка.

Малка картичка обясняваше защо е толкова голяма, както и че носи оригиналните дрехи и че е първата кукла, закупена от Аш Темпълтън. За него не се споменаваше нищо повече, вероятно не беше нужно.

Първата кукла. А той и? бе казал съвсем набързо, когато разказваше за музея, че я е видял на витрината на някакъв парижки магазин.

Нищо чудно, че веднага е привлякла погледа му и е завладяла сърцето му. Нищо чудно, че я е носил със себе си цял век; нищо чудно, че е основал огромната си компания просто за да и? засвидетелства почитта си, да пресъздаде, както сам се изразяваше, «нейната грация и красота в нова форма».

В нея нямаше нищо обикновено, тя криеше сладка мистерия. Изглеждаше някак объркана, озадачена, замислена - кукла, която има нещо наум.

«Да, всичко това е очевидно», помисли си Роуан.

Тръгна нататък, покрай другите витрини. Видя още френски съкровища, дело на Жумо, Стейнър и други, чиито имена никога не би запомнила, както и стотици малки френски момиченца с кръгли, подобни на месечини лица, мънички червени устички и бадемовидни очи.

- О, колко сте невинни - прошепна тя.

Имаше и кукли с модерни роклички и шикозни шапки. Усети, че не беше сама.

През няколко стъклени витрини видя, че и Аш е в залата и я наблюдава - вероятно от известно време. Стъклото леко разкривяваше образа му. Тя почувства облекчение, когато той се раздвижи.

- Заповядай, вземи я - каза той.

- Много е крехка - прошепна тя.

- Това е кукла - отвърна Аш.

Роуан допря длан до главичката на куклата и почувства силна емоция. Обиците се удариха лекичко в порцелановата шия, косата бе мека и все пак твърде суха, виждаше се къде е залепена перуката.

О, какви прекрасни малки пръстчета, великолепни дантелени чорапи и копринени фусти - много стари, избелели, като че готови да се скъсат при допир.

Аш стоеше неподвижно и я гледаше. Лицето му бе спокойно, почти влудяващо красиво. Прошарената му коса бе пригладена до блясък, ръцете - събрани като за молитва пред устните му. Днес бе облечен с бял копринен костюм - много свободен, модерен, вероятно италиански. Ризата бе от черна коприна, а връзката - бяла. Приличаше на декоративен гангстер - висок, слаб, загадъчен мъж с огромни златни ланци и невероятно красиви черно-бели обувки с платки.